Престъпни продажби на общинска собственост в Русе

obshtina ruse

Община Русе продава по престъпен начин общински имоти. Това стана ясно днес, от изказването на Бойко Никифоров пред общински съвет – Русе. По искане за достъп до обществена информация, екип на община Русе е отговорила, че сградата на бившата „Трета поликлиника“ или ДКЦ2, е с данъчна оценка към 1 март 2017 година 4 503 400 лева.

Законът за общинската собственост забранява продажбата на общинска собственост на цена по-ниска от данъчната оценка. През м. Септември 2014г., община Русе продаде целият ДКЦ2, включващ сградата и всичкия инвентар на фирма на общински съветник от ГЕРБ, цена 2 942 000 лева, което е с 1 561 400 по-малко от данъчната оценка. За продажбата гласуват всички съветници от ГЕРБ, БСП, АТАКА и Рформаторите. По случаят още тогава е образувана преписка в Районна прокуратура – Русе, която е прехвърлена в Окръжна и най-накрая във Върховна касационна прокуратура. Сучаят е формално приключен, без  прокуратурата да се е произнесла по законността на продажната цена и наличието на престъпения извършени от оценителите.

Случаят е дълъг и може да бъде ползван като сценарий за мафиотски филм. Четирма прокурори са поискали отвод, а в окръжна прокуратура, преписката е разпределена в изключване на принципа на случаен подбор. Приписката е иззета от наблюдаващия прокурор Кожухарова, която в постановление навежда, че има ред извършени престъпления от длъжностни лица в Община Русе. Дадена е за приключване на прокурор Радослав Градев, който е бил наблюдаващ по същият случай в първа инстанция – Районна прокуратура. Тогава възивен поркурор по преписката е била прокурор Кожухарова. Преписката е забавена в Районна прокуратура, докато Градев е преместен на работа в Окръжна прокуратура и тогава е дадена отново на него – да наблюдава собствената си работа.

Видео: Бойко Никифоров и шокираните общински съветници, сред които е и купувачът на сградата.

Престъпни продажби на общинска собственост в Русе

obshtina ruseОбщина Русе продава по престъпен начин общински имоти. Това стана ясно днес, от изказването на Бойко Никифоров пред общински съвет – Русе. По искане за достъп до обществена информация, екип на община Русе е отговорила, че сградата на бившата „Трета поликлиника“ или ДКЦ2, е с данъчна оценка към 1 март 2017 година 4 503 400 лева.

Законът за общинската собственост забранява продажбата на общинска собственост на цена по-ниска от данъчната оценка. През м. Септември 2014г., община Русе продаде целият ДКЦ2, включващ сградата и всичкия инвентар на фирма на общински съветник от ГЕРБ, цена 2 942 000 лева, което е с 1 561 400 по-малко от данъчната оценка. За продажбата гласуват всички съветници от ГЕРБ, БСП, АТАКА и Рформаторите. По случаят още тогава е образувана преписка в Районна прокуратура – Русе, която е прехвърлена в Окръжна и най-накрая във Върховна касационна прокуратура. Сучаят е формално приключен, без  прокуратурата да се е произнесла по законността на продажната цена и наличието на престъпения извършени от оценителите.

Случаят е дълъг и може да бъде ползван като сценарий за мафиотски филм. Четирма прокурори са поискали отвод, а в окръжна прокуратура, преписката е разпределена в изключване на принципа на случаен подбор. Приписката е иззета от наблюдаващия прокурор Кожухарова, която в постановление навежда, че има ред извършени престъпления от длъжностни лица в Община Русе. Дадена е за приключване на прокурор Радослав Градев, който е бил наблюдаващ по същият случай в първа инстанция – Районна прокуратура. Тогава възивен поркурор по преписката е била прокурор Кожухарова. Преписката е забавена в Районна прокуратура, докато Градев е преместен на работа в Окръжна прокуратура и тогава е дадена отново на него – да наблюдава собствената си работа.

Видео: Бойко Никифоров и шокираните общински съветници, сред които е и купувачът на сградата.

 

За истинска Съдебната реформа, а не прах в очите на хората

bbbБойко Никифоров, председател на Обществен съвет за правосъдие и кандидат за народен представител от ПП“Възраждане“:

–  Съдебната реформа е най-важното нещо за България, наред с въвеждането на родолюбиво и гражданско образование,  но тя трябва да бъде истинска, а не прах в очите на хората.

Ефективна съдебна реформа може да направи само този, който е запознат детайлно със състоянието на съдебната система. Не може да решиш един проблем, без да си наясно от какво се състои и какви са причините да съществува.

Тези дни се нагледахме на куп глупави предложения за съдебна реформа, заложени в програмите на политически партии и коментирани в предизборните дебати.  Всички те определят проблема като неспособност на магистратите да вършат своята работа, защото били претоварени, всички те говорят, че ще правят структурни промени, без нито един от тях да погледне какво очакват хората и на какво се дължи пълното недоверие на българите в съдебната власт.

Какво е състоянието на съдебната система?

Съдилищата са превърнати в тържища на човешки съдби, а прокуратурата работи не като обвинител, а като защитник на престъпниците. Това е истината. Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него подържат това състояние. Корупцията е навсякъде и всеки новопостъпил магистрат бива „превъзпитаван“ като останалите или отстраняван от системата.

На какво се дължи това? Някой казват: на структурата на съдебната система. Това е част от проблема, но само нейната промяна няма да доведе до нищо. Би било така, ако магистратите имаха съвест и можеше да се разчита на нея. Животът е кратък и когато трябва да се избира охолния живот пред чистата съвест, много малко магистрати избират второто. Това е естествено. Тогава решението е само едно – страх от закона.

И тук е разковничето. В Наказателния кодекс на България е престъпление, когато лъже свидетел, вещо лице или тълковник, но не е престъпление, когато лъже съдия или прокурор. Това дава възможност магистратите да лъжат в мотивите и обстоятелствата на постановените от тях актове и въз основа на собствената си лъжа да решат преписката. Например, съдията пише, че в делото има доказателства, които всъщност ги няма и въз основа на лъжата си вкарва невинен в затвора. Лъжат също, че даден закон разпорежда нещо, което в него въобще не е записано. По същия начин се отнемат деца от родителите им и имоти от собствениците им. Висшият съдебен съвет и Инспектората към него отказват да разглеждат подобни случаи.

Каква съдебна реформа е необходима?

Първо – незабавно да спрат безобразията извършвани от магистрати.

Това, което трябва да се направи е в Наказателния кодекс да бъде записано, че когато магистрат лъже в преписката, наказанието за него да бъде по-тежко от това, което се полага за лъжесвидетел. Защото последиците от постановеното с лъжа решение са по-тежки от всяко друго престъпление.

Наред с това, не трябва да има давност за тези престъпления. Магистратът трябва да знае, че когато, поръчково реши дело, то никога няма да му се размине и ще лежи в затвора. Това важи и за главния прокурор и за председателите на върховните съдилища.

Елементарна стъпка, с която корупцията в съдебната система приключва завинаги, но повече от 10 години, никой не смее да я направи.

Второто – да бъдат преразгледани всички съдебни дела, решени въз основа неистини записани в мотивите. Така ще се възвърне справедливостта и законността. Лесно е, необходимо е само да бъде дадено определение, че „нищожно решение“ е това решение, което е постановено от състав, който не е избран на принципа на случаен подбор и решение, което е постановено въз основа на несъществуващи доказателства или несъществуваща правна норма.

Трето – да бъде изчистена съдебната система от всички магистрати, които са правили такива безобразия. Постижимо е, дори и за магистратите, придобили стаут на несменяеми.

Всичко това е лесно и постижимо, без да се налага промяна в конституцията, защото заложеният в нея имунитет на магистратите, не обхваща извършените от тях умишлени престъпления от общ характер. Ако, лъжата на магистрат, бъде записана като престъпление в Наказателния кодекс, деянието остава извън имунитета и лъжците-съдии, излизат от съдебната система и влизат в затвора.

За тези елементарни неща е необходима решителност и мнозинство в парламента, което да извърши законодателните промени.

Същите искания, внесохме като подписка на Национална гражданска инициатива,  в предишния парламент. Две парламентарни комисии в които бе разгледана дадоха положително становище, но председателят на парламента Цецка Цачева отказа да внесе искането за гласуване в пленарна зала, въпреки, че закона задължава парламента да се произнесе в тримесечен срок.

Надеждата е „Възраждане“ да влезе в парламента и да приеме исканите промени.

Ясно е, че никой друг няма да го направи.

 

 

Страх тресе Партийните централи

vazrajdane

Невероятно, уви на тези избори ще има феноменални резултати за една никому неизвестна формация. Става въпрос за ВЪЗРАЖДАНЕ, която реши да участва на изборите едва ли не в последният възможен момент и от ден на ден набира все повече последователи.
Лидерите на Движението в лицата на Костадин Костадинов, доц. Минчо Христов, Стела Банкова и Пламен Пасков със своето харизматично излъчване, с честните си и последователни действия през годините се превръщат от ден на ден в нещо като магнит за угнетения и постоянно лъган български народ.
От уста на уста ВЪЗРАЖДАНЕ, които на тези Избори ще са с номер 14 стават все по –популярни и започват да объркват сметките на системните играчи в Българската политика.
С програмата си в която те твърдо са решили да търсят Възмездие за кражбите на Прехода, те се превърнаха за една част от Българите в новият лъч надежда, за други те са едва ли не новите Революционери на България.
С отказа от Партийна Субсидия, с кампания без спонсори и скъпи рекламни материали те стават любимците на народа. В същото време наши източници от партийните централи на всички досега познати системни играчи в политиката ни информират, че ВЪЗРАЖДАНЕ се обсъждат на най –високо ниво с идеята как да бъде спрян устрема им. Търсят се слабите им места, изпращат се заповеди по градове да се започне кампания срещу ВЪЗРАЖДАНЕ, но тези ходове на Партийните ръководства не само не се изпълняват, напротив много от поддръжниците на същите партии вече на глас казват в офисите на Партиите си, че това не е правилно и ако не се спре на мига, ще гласуват на 26.03. с номер 14.
Дали ДАВИД ще се разправи за пореден път с ГОЛИАТ както не веднъж се е случвало в световната история ще разберем след по – малко от две седмици, но засега е ясно едно, въпреки очевидната подкрепа на хората за ВЪЗРАЖДАНЕ, въпреки челните им места във всички интернет анкети, въпреки припознаването на хората в тях, на всички Социолози и Политолози им е забранено да споменават ВЪЗРАЖДАНЕ.
Представяме си какъв ще е шока и ужаса за всички грабили от българският народ през последните 27 години, ако на 26.03. хората отидат до урните и с бюлетините си дадат мнозинство в Парламента на ВЪЗРАЖДАНЕ.

 

Петиция до Европейския парламент с искане да спре своеволията на ЧСИ в България

Petition-generic

Отправен е призив към всички български граждани, да подпишат петиция до Европейския парламент с искане да бъдат спрени своеволията на Частните съдебни изпълнители, узаконени с чл.417 на Гражданско процесуалния кодекс.

Можете да подпишете петицията тук: https://www.peticiq.com/chlen417

Публикуваме тескта на петицията:

Българските граждани и фирми са лишени от правото на справедлив и равнопоставен съдебен процес от привилегията по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс на банките, на фирми за бързи кредити и другите облагодетелствани лица да се снабдяват с изпълнителни листа само въз основа на техните твърдения по документи в задочно производство, в което съденият не взема участие и не може да се защити. Така въз основа на фалшиви записи на заповед, договори с неравноправни клаузи и голословни твърдения в „извлеченията от счетоводните книги” на банките се отнема имуществото на българските граждани.

Чл. 417 ГПК създава презумпция за вина на лишения от участие в делото, който може да упражни правото си на защита едва след като срещу него вече се води изпълнително дело, имуществото му е разпродадено на безценица, доходите му са секвестирани и нормалният му живот е разрушен. По изпълнителните дела възможностите за защита срещу извършвани нарушения на правата му са почти нулеви, а частното съдебно изпълнение в България се превърна в самоцел-трупане на свръхпечалба от частните съдебни изпълнители, които надписват такси, неадминистрират жалби до съда, нарушават правилата за призоваване и т.н. Дори и осъденото лице да докаже правотата си и да установи, че дължи в много по-малък размер или че изобщо не е имал дълг, изпълнителното дело отдавна е приключило и той няма право да си възстанови несправедливо отнетите му имот и друго имущество, а само право на нееквивалентно парично обезщетение.

Друг системен проблем е, че често осъденият въобще не завежда дело в своя защита, в което да потърси справедливост, защото няма средства, с които да заплати разноските, защото не познава правата си в пълен обем или защото чрез нарушения на закона не е уведомен от водещия изпълнителното дело частен съдебен изпълнител за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение. В закона е предвиден много кратък двуседмичен срок за оспорване на заповедта чрез възражение, който ако бъде изпуснат, води до влизането й в сила, като възможностите за възобновяването на правото на оспорване са много ограничени.

Това законодателство е противоевропейско, противоречи на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на преюдициалните заключения, с които Съда на ЕС тълкува по задължителен начин тази Директива и с които е установено задължение на националните съдилища да разглеждат служебно въпроса за наличието на неравноправни уговорки в контрактите и да спират продажбата на имотите. Нашите съдии не познават и не прилагат правото на ЕС, което лишава потребителите от предоставената от европейското законодателство защита. Българският законодател отказва да преведе законите ни в съответствие с изискванията на правото на съюза.

Испанските граждани отправяха редица искания до Европейския парламент и извоюваха промяната на законите си, които бяха сходни с чл. 417 от ГПК и заслужиха правото си на справедлив съдебен процес.

Юристи и общественици инициираме тази петиция, която ще внесем в Европейския парламент с искане за защита от нарушенията на банките и другите привилегировани лица по чл. 417 от ГПК чрез неговата отмяна и за промяна правната рамка на частното съдебно изпълнение с цел преустановяване на злоупотребите.

България – защо така

5_000131

Бойко Никифоров, председател  на  „Обществен съвет за правосъдие“

 „Глупостта е липсата на интелигентност, способност за разбиране, разум, ум или трезва преценка“.(https://bg.wikipedia.org/wiki/Глупост)

България е моята Родина. Това е кратко изречение, но повечето български политици, въпреки дипломите за завършено образование и титли не разбират неговия смисъл. Това е трагедията на Българина.

Другата причина за националното нещастие е глупостта на народните представители. На тези, които създават правилата, наречени закони, по които върви целият обществен живот и единствено от които зависи стандарта на живот на нацията.

Не вярвате ли? Нека да поспорим…

България си има всичко, което много други нямат. Прекрасен климат, значимо геополитическо разположение и достатъчно природни богатства. Питейната и вода е в излишък, а условията за производство на енергия от вятър, само по билото на Стара планина, са достатъчни да бъде захранен целия Балкански полуостров.

Защо тогава сме зависими? Защо сме бедни? Защо сме болни?

Отговорът е ясен, но трябва да го потърсим. Той е скрит  с внимателно манипулираните новини по националните медии. Защото, ако го знаехте, щяхте да се вдигнете на бунт.

Нека се върнем на законите. На тези правила, от които зависи как живеем. Знаете ли, как се приема един закон? Народните представители изготвят законопроект. След това, той се разглежда обикновено в две комисии на Народното събрание, които също са съставени от депутати. После, всички народни представители са произнасят по него, като го приемат или отхвърлят с гласуване в пленарна зала. Това е всичко. Цялата процедура трае не повече от два месеца. Ясно е, че законите са такива, каквито са приети от парламентарното мнозинство.

Каква е тогава причината , едно парламентарно мнозинство, да не може, да реши проблемите на България и да даде на нейния народ, живота, който му се полага? Отговорът е – глупостта. Аз така мисля. Вярвам, ще се съгласите с мен.

Ако депутатите не са глупави, какво тогава? Излиза, че те създават законите за да угодят на личен или чужд интерес. Нима са престъпници или национални предатели?

По ми е лесно, да приема първото. Но е достатъчно, никога вече да не гласувам за тези, които са били в мнозинствата на парламента. Избирам „Възраждане“, а Вие като искате…

И още нещо: Качеството на живот в коя да е държава е пропорционално на качествата на нейните управници. Това е основния закон на съвременното общество.

Парламентарни мнозинства,създатели на качеството на живот в България:

Велико Народно събрание 10.07.1990 – 02.10.1991 БСП

36 Народно събрание 04.11.1991 – 17.10.1994 СДС, ДПС

37 Народно събрание 12.01.1995 – 13.02.1997 БСП

38 Народно събрание07.05.1997 – 19.04.2001 ОДС

39 Народно събрание 05.07.2001 – 17.06.2005 НДСВ

40 Народно събрание 11.07.2005 – 25.06.2009 БСП, НДСВ, ДПС

41 Народно събрание 14.07.2009 – 15.03.2013 ГЕРБ, АТАКА, ДПС

42 Народно събрание 21.05.2013 – 06.08.2014 БСП, ДПС, АТАКА

43-тото Народно събрание 27.10.2014 – 27.01.2017 ГЕРБ, Реформаторски блок, Патриотичен фронт, АБВ, ББЦ

 

Мечта

Three kids giving thumbs up sign

Имам си една мечта,

Когато сутрин рано стана,

да видя в чиста светлина, Родината ми аз огряна.

Да бъде Татко тук при мен и Мама да ми се усмихва,

а не да пише отдалеч, че днес изкарал той за хляб е!

Да бъдем всички в Роден край, да знаем, че е туй страната,

наречена България, откак, човекът ходи по Земята.

Да бъде Слънцето над нас, и да ни пази и да грее,

да дишам въздух чист, да знам, че няма да се разболея.

Да бъдем заедно, Ний в час, да учим и да се гордеем,

че Българи сме,  и че в нас, Непобедим Юнак живее.

Реални резултати за спомен от ГЕРБ и „Обединения патриот“

Thief

Моделът „Недосегаемите“ е запазената марка с която ще запомним управлението на Бойко Борисов. Въвеждането на пазарлък с кандидатите за затвор, вместо предаването им на прокурор е реалният резултат от управлението ГЕРБ.

За укриване на акциз чрез продажба на алкохол без бандерол,  Наказателният кодекс предвижда от две до осем години затвор, и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки.

Какво се случва, когато при управлението на Бойко Борисов и министър на върешните работи Цветан Цветанов, ГДБОП разкрива продажбата на стотици тонове алкохол без бандерол и укрит акциз на стойност над 180 млн. лева годишно?

Отговорът е: приятелска седянка, на която провинилите се обещават, че вече няма да правят така.

Това се случва през 2010 година в кабинета на Бойко Борисов, в присъствието на тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, Цветан Цветанов и големи алкохолни производители. Цветан Цветанов, лично прожектира доклад на ГДБОП, в който са описани имената на фирмите, които произвеждат алкохол и го продават с фалшиви бандероли или без бандерол. След това, „държавните мъже“ и провинилите се,  се договарят, от този момент – нататък, вече да плащат акциз. Каквото било преди това – остава в миналото. Това е всичко. Битият – бит и т.н. Това, че държавата е ощетена със стотици милиони, за тях е без значение.

Дали е редно, защо прокуратурата не повдига обвинение, защо никой не е наказан – може само да гадаем. Дали са дадени пари, дали са откупили свободата и предприятията си – никой не знае. Сигурно е само, че много хора знаят за случката, но я приемат за нормална.

Съгласно Наказателния кодекс, Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Какъв е реалният резултат от пазарлъка? Въведен е моделът „Недосегаем“, или пък може би „Държан на каишка“.  За възпитателния ефект върху обществото да не говорим. От този момент, всеки в държавата знае, че каквото и да прави, няма да бъде наказан, стига да намери подходящия подход и даде подходящите знаци (вероятно финикийски).

Запис от срещата е показан и коментиран от Сашо Диков в предаването му „Просто Диков“, излъчено на 1.02.2016г.

Един от героите в него е Емил Димитров – „Ревизоро“, който коментира пред Сашо Диков, че постъпката е правилна и ако престъпниците били наказани и предприятията затворени, държавата нямало да прибере парите от „златната кокошка“.

Сега Емил Димитров е водач на листата на кандидат- депутати от „Обединените патриоти“ в Шумен.

Къде е мястото на закона в „ценностната система“ на ГЕРБ и на „Обединените патриоти“, преценете сами.

Вижте част от предаването: https://www.youtube.com/watch?time_continue=10&v=aim5TrUKjHY

Пълният запис може да видите тук: „Просто Диков“

 

Етническата партия ДПС и Синият чадър над нея

gmar2017

Не някой друг, а СДС е прекият виновник за съществуването на етническата партия ДПС. Отделете 2 минутки и гледайте видеото с признанията на Георги Марков – тогава конституционен съдия, днес кандидат за депутат от ГЕРБ.

През далечната 1991 година 53 народни представители от БСП са внесли искане в конституционния съд за обявяване на ДПС за противоконституционна. Делото е №1. Само един глас не стига, партията да бъде заличена. Представителите на СДС, за угода на американския посланник гласуват против. Линк към решението по делото.

Кои са наследниците на СДС? – Днес това са Реформаторският блок, Нова Република и разбира се ГЕРБ (щом Георги Марков е там). Дали са предали Българския национален интерес – преценете сами.

Греховете на БСП не са по-малки. Те заедно с ДПС и НДСВ, участваха в съсипването на България. Точно те въведоха „плоския данък“ за да може монополите да изнасят огромните си печалби от България.

 

Съдебна реформа или гавра с избирателите

1111Ако Българите знаеха, как се гаврят с тях и техните надежди, всички щяха да изберат Възраждане!

Нека разскажем за Съдебната реформа. Реформата, която всички очакват, но никой не ги пита какво искат.

На 13 септември 2013 година, пред Съдебната палата в София се появи „Жълтурчо“ – Човешки силует, сочещ към съда, на гърдите му пишеше „Корупция“, на сочещата към съда ръка – „Това е моят дом“.  Дошлите от цялата страна, протестиращи, поискаха наказания за магистатите, които лъжат в съдебните решения, а прокурорите, които пазят престъпниците от съда, да влизат в затвора. Това искат Българите, както и решените им с измама съдебни дела да бъдат преразгледани. Те създадоха инициативата „Против корупцията, за честно правосъдие и правова държава“, която по-късно бе регистрирана в съда, като „Обществен съвет за правосъдие“.

Тогава се появиха и „протестърите“, заети със свалянето на Орешарски от власт. Те по-късно станаха „Правосъдие за всеки“, а днес са „Да България“.

Това е хронологията.

Желание за реформа или желание за власт? Това е въпросът.

Докато „Обществен съвет за правосъдие“ и българските граждани искат въвеждане в България на честно правосъдие и затвор за магистрати, в платформата на „Да България“ е записано, че ще съдейства за  по-бърз, по-ефективен,  по-справедлив и  по-прозрачен съдебен процес.

Нима, обещаното от „Да България“ е необходимо на някого, когато честността я няма?  Когато съдии и прокурори, безнаказано лъжат и върху собствените си лъжи решават преписките? Когато лъжите им съсипват човешки съдби и вкарват невинни в затвора, а престъпниците остават на свобода?

Защо „Да България“ не иска да бъде отнет инструмента на съдебната измама, а вместо това да бъде променена структурата на съдебната власт?

Този факт, заедно с публично известното, финансиране на основните играчи в „Да България“, от фондацията „Америка за България“, говори  за политическо действие, планирано от хора, които хабер си нямат от живота на Българина, но много добре разбират от политически маркетинг. Възможно е дори да не живеят в България.

Търсейки празна политическа ниша за т.н. „протестъри“, те  забелязали, че много българи са пострадали от съдебната система. Идеален електорат, който да бъде подмамен, като се използва надеждата му за възмездие и справедливост. Не е ли това поредната гавра с българите? С пари, маркетинг и манипулации на общественото мнение?

Помните ли Яне Янев, с партията „Ред, законност и справедливост“? Помните ли, че щеше „с вагонетки“ да вкарва престъпниците в затвора? Помните ли го, как плюеше  Бойко Борисов? Защо тогава Борисов го назначи за свой  съветник? Какъв театър … за глупавата публика.

Повтаря ли се историята?

Реформа ли е Съдебната реформа на „Да България“ или е поредната гавра с избирателите? Преценете сами!