Убийството на българския народ

SOC_PLAKATIa

Имаше някога държава, наречена Народна република България.

Родените след  1980 г.  нищо не знаят за нея, защото през 1989 – та, когато беше ликвидирана, те са били едва на 9 години.

Даването на каквато и да е оценка от тях е просто смешно.

Единственият критерий за качеството на живота е удоволствието с което го живееш.

Живеехме добре, свободното ни време беше наше. Никой не мислеше как „да върже двата края“. Работният ден приключваше в 16:30 и след това са отдавахме на удоволствия. Живеехме спокойно и знаехме, че има Държава, която се грижи за нас. Ако се разболееш ще оздравееш. Напуснеш ли работа, на другия ден си на нова. Богати бяхме всички! С Държавата, която имахме.

Държавата бе толкова богата, че без дългове поддържаше  армия от 200 000 човека, на които осигуряваше храна, дрехи  и медицинско обслужване.

За всеки отпечатан български лев, в трезора на Българска народна банка имаше обезпечение от злато.

Всичко беше истинско и храна и изкуство и приятели.

Държавата се грижеше да ни предпази от покварата на западния свят, който и тогава беше пропит от престъпност, наркомания и корупция. Това бе причината за съществуването на „Желязната завеса“, която ни разделяше от него.

Народът бе щастлив и задружно решаваше проблемите.

Имаше частна собственост и всеки можеше да започне частно производство. Ако някой ви каже друго, значи лъже. Питайте го знае ли какво е Указ  56 за стопанската дейност? Един уникален по своята същност нормативен акт, който ако не беше променен, сега България щеше да бъде рай!

Ето какво пише в чл. 1 на същия: „(1) Този указ се прилага при осъществяване на стопанска дейност във всички отрасли и сфери на народното стопанство. (2) Стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост: предоставени за стопанисване обекти на държавна и общинска собственост, собственост на кооперативни и обществени организации, на граждани, на чуждестранни лица и смесена собственост. …Чл. 2. (1) Основна форма за осъществяване на стопанска дейност е фирмата, както и, че отделни граждани и колективи от граждани могат да извършват стопанска дейност и без да регистрират фирми.“

Всички стоки и храни бяха качествени. За всяко от тях имаше държавен стандарт и никой не смееше да го пренебрегва, защото за това се влизаше в затвора. Изработката на некачествени храни и стоки се приемаше за престъпление срещу родината.

Здравеопазването и образованието бяха абсолютно безплатни.

Така беше…тогава, но алчни безродници предадоха България.

За да ме разберете, защо ги наричам безродници, трябва да кажа, какво е държавата. Държавата скъпи мои е общност от хора, събрани по някакъв принцип, живеещи заедно за да бъдат силни и устоят на предизвикателствата на външния свят и обществото в което живеят. За да живеят добре сами са си създали правила, които ние наричаме закони. Това е – нищо друго.

Безродниците нямат държава, те са слуги на всеки, който им плаща.

Държавите се конкурират помежду си, затова законите трябва да бъдат в полза на жителите и. Всичко останало – международни отношения, трябва да са подчинени на интереса, който имат поданниците на държавата.

Така беше…

Силната държава, моралът и сплотеният български род,  бяха пречка, природните ресурси на България да бъдат разграбени.

Това бе причината, държавността в България умишлено  да бъде съсипана. Съсипана, за да източат природните ресурси и бъде осигурен пазар за стоки на чужди производители, което без него щяха да фалират.

Тези, които го направиха използваха глупостта на онези, които нямаха морал и чувство за родова принадлежност. Те бяха готови, да продадат майките си, за да имат повече.

Първото нещо, което направиха беше да променят мисленето на хората. До тогава повечето бяха човеци и си помагаха един на друг. Докато не дойде простотията  с налагането на приказката „ Безплатен обяд няма“.

Така започна убийството на един народ, българския.

Глупаците бяха подлъгани. Излязоха на площадите и ревяха „Демокрация“….

Така …вече 31 години, ден след  ден!

За да превърнат населението в роби,които не знаят, че може да живеят по-добре, трябваше да бъдат заличени следите от по.доброто минало.

Безродниците, подчинени на чужда олигархия,  промениха образователната система и през 2000 година и приеха Закон, който обявява периода от 1944 до 1989 г. за национална катастрофа.

През 2016г. ГЕРБ и десните- Реформаторския блок го допълниха с забрана да се споменават символите на социализма. Вносители бяха Методи Андреев тогава от ГЕРБ, Петър Славов (бил през 1989г. на 13 г.) и Мартин Димитров (бил праз 1989г. на 12 години) , сега и и двамата от „Демократична България“.

grupa_za_natisk

Родените след 1980г. вече са роби. Не го усещат, защото не знаят, че може да живеят по-добре. За тях е естествено да няма истински храни, да няма чист въздух за дишане, да плащат подкупи за да работят или за да останат родителите им и  децата им живи, ако попаднат в болница.

Можем да живеем по-добре и по-дълго! Щом веднъж е било, значи може!

Не става дума за носталгия, става дума за прагматизъм.

Още не е късно, да поправим грешките.

12792325_1047988721926605_1664434850937781030_o

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *