Русенци вървят към референдум

Изображение2837Повече от 1000 са вече,  желаещите да събират подписи за провеждане на Референдум за чиста околна среда в Русе. Само за няколко дена, Русенци се активираха и масово се включват в решаването на най-болния за общината проблем. Околната среда е причината за незавидното първо място на общината по новорегистрирани онкоболни. Мръсният въздух, изпаренията на битум и денонощните миризми, от години тормозят Русенци. Към тях трабва да споменем и силно миришещата на химия, питейна вода. Неспособността на РИОСВ и община Русе да се справи с проблема са причините, гражданите на „Малката Виена“ да прибягнат до този вариант. С одобрението на общинското ръководство в ТЕЦ Русе, започва изгарянето на битови отпадъци. Паркът на младежта се превзема от паркоместа и губи облика си на място за отдих. Поголовното кастрене на многогодишни дървета, доведе до тяхното насилствено убиване и лишаване на Русенци от прохладата, която им даряваха( на снимката).

За задължително провеждане на референдум, в Русе, е необходимо да се съберат подписите на 14 500 човека. Срокът е три месеца, от обявяването на организирането му. Поради това, инициаторите първо ще съберат екип от 2500 човека, които да събират подписи и тогава ще обявят учредяване на инициативата.

Набирането на желаещи да се включат в организацията на референдума за чиста околна среда в община Русе, продължава. Следващият пункт за записване на желаещи да събират подписи ще бъде на 29 и 30 август от 10 до 20 часа, пред супермаркет „Пацони“ в кв. „Здравец“.

Можете да се включите и на интернет платформата Русе Диша тук: https://www.rusedisha.site/

Не закачайте наш’те другари

Nashte Drugari 2

Nashte Drugari 3 Nashte Drugari 4

Разказвам историята за Марийка Стефанова, бореща се за справедливост близо 20 години.

През далечната 2001 г закупува едностайно жилище на ниските етажи в кооперация България в квартал Родина. Нанася се в добре поддържан апартамент.

Тогава тя не забелязва, че на покрива на кооперацията има антена на мобилен оператор. Това би било добре за общия бюджет – нали така. Влизат свежи средства във входа за поддръжка, ремонт и обслужване. Е да, но не!

Оказва се, че чисто по балкански паричките от антената потъват неясно къде. Кооперацията е едва 8 етажа и около 20 апартамента, а Управителният съвет се състои от 2-3 души. Би трябвало те да се грижат за справедливото и прозрачно разпределение на общите средства. Уви, Марийка Стефанова се натъква на дългогодишни злоупотреби и категорично се противопоставя. Започва да търси справедливост и отговори: Къде отиват парите? Има ли отчети? Къде са документите? Въпроси без отговор. И отмъщенията не закъсняват.

От 2003 г започват периодични наводнения от горния апартамент – първо от банята и постепенно в останалите стаи. Над спалното помещения се хвърлят мебели, които пропукват плочата в стаята. От честите наводнения арматурата по общата шахта изгнива и панелите падат.

В пропорционална зависимост на омразата към Марийка се увеличават антените като за 10 години те стават 6 само над единия вход. Парички, парички, парички да влизат. Няма отчети, няма протоколи, само Марийка пита. Прокуратурата казва: НЯМА ДАННИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, жалбите се трупат,  институциите мъчат – наш’те другари вършеят.

Оказва се, че към продажбата на жилището има наследство – допълнителен контур за кражба на ток. Енергийният оператор сменят електромера й на всеки две години, а сметките за ток на г-жа Стефанова нарастват – 200 лв, 300 лв, 500 лв (за едностаен апартамент с 5 крушки, хладилник и печка, при това необитаем).

Изобретателността на Управителния съвет продължава с други практики. През 2007 г непознати мургави лица заплашват Марийка и правят опити за продажба на жилището. Това се оказва недостатъчно и нейни съседи решават да окупират мазата й, като в нея помещават вещи и предмети с неясна собственост. Наш’те другари готови за поредната схема… Интересно колко ли длъжностни лица биха били замесени в подобни измами?

През 2005 г телевизионен екип представя борбите за справедливост в жилищния блок. Заснема ситуацията в апартамента и разрушенията. Публичността и гласността не променят ефективността на институциите, нито засрамва обитателите на блока. Та нали влизат парички!

Марийка Стефанова се оказва камък, непреодолим за апарата и компанията на Управителния съвет.

През 2013 г тя прави основен ремонт на жилището надявайки се, че започналите разследвания и преписки ще променят делата на съседите й. Уви! Година по-късно експерт освидетелства пораженията по освеженото жилище като негодно за обитаване.

От началото на тази година Марийка Стефанова търси съдействие от:

  • Омбудсман на Република България
  • Върховна касационна прокуратура
  • Областен управител (отговор: няма данни за престъпление)
  • Апелативна прокуратура
  • Инспекторат към Министерство на правосъдието
  • Министър председател на Република България

Отговорът на Омбудсмана на Републиката е свързан с представяне на доказателствен материал. След изпращането им отговор и от тази институция няма.

За какво им плащаме заплати?

Системата е толкова затлачена от корупционни схеми и вградени механизми за източване и злоупотреба с власт, че тя е неспособна да работи за изначалната си функция – да работи за гражданите и обществото. Ако си шивач и сбъркаш и един тигел – хвърляш дрехата, а това че всички институции ни зашиват шамари и ни преобръщат живота – кой ще им търси отговорност? Народе, ние им плащаме заплатите. Кой ще ги уволни? Кой ще разкара и измете търтеите? И тук няма отговор.?!?

Днес жилището е необитаемо, със спряна вода и ток. Просто паметник на омразата и борбата срещу Системата.

Тази есен продължават съдебните битки на Марийка Стефанова. Желая й успех в търсенето на справедливостта, въпреки Системата. Една робска система, срещу която протестираме от години. Система, наложена ни от внуците на предишните другари в името на безкомпромисния живот на новото поколение на наш’те другари.

Защо търпиш народе????

Децата са ти навън. Заплатата ти е достойна за Африка, а животът ти е жалка статистическа отметка?

Кога за последно ходи на море, на планина, на родното си село? Кога за последно се видя със старите си приятели, с фамилията си? Помниш ли, народе, кога за последно оставяше врата отключена?

Какво чакаш? Кого чакаш? Арабска пролет ли?

Случаят на Марийка Стефанова е показателен как междучовешките отношения придобиват животински характер за някой друг лев в нечий джоб. А не можем ли, вместо енергия за омраза да я трансформираме в градивно, конструктивно усилие? Заедно живеем в един дом – нашата България. Тази България ще храни всички ни. Има за всички, гладни няма да има – стига да им се работи. Търтеите ли – е няма да се возят в грозни смачкани ламарини, които после да ги блъскат в народа.

Защото, ако не е наша, ще бъде на други народи. Те ще си въведат техния ред, правила, бит и култура. И тогава няма да се караме за антени или в кой джоб е левчето, а ще изпълняваме чужди заповеди. Тогава номерата и схемите няма да минават, но и ние няма да се наричаме българи.

Хора, нека да променим мисленето си и преобърнем омразата си към всичко и всички. Все още можем да променим хода на събитията заедно.

Ааа, наш’те другари ли? Нека да си заслужат справедливостта – ако не от Съдебната система, то Съдбата няма да ги подмине. Там партийната книжка и „номерата“ не минават.

 

Даян Тачев

27.07.2018

Пътят на асфалта

Даян Тачев

D. Tachev

Асфалтирането на улиците в Русе не е икономическо решение, а избор. Тротоарът е не само физическо и правно разделение между пътя за хора и превозни средства. Той изразява отношение към средата, културата на обществото, статутът на района и най-вече към човека. Дали тротоарът е от асфалт, част от калдаръма или изобщо липсва – решават обитателите на селището. Как мислите – в Кьол или Лион биха ли го допуснали?

 

От векове архитектурната среда на селищата е отговор на културното и интелектуално нивото на цивилизационно развитие на обществото в него. Градове в Римската империя със своята организация, водоснабдяване и павираните улици създавали респект у другите общества. Това привлича още хора, допринасяйки всеки с индивидуалността си, характер и виждания, създавайки особен дух на селището. Без Духът и хората – остават само сградите и асфалта.

През последните 20 години Русе губи по-малко от своя дух и много от хората. Колкото по-малко млади хора, по-малко идеи, по-малко емоция и по-слаб Дух. Градът ни изчезва без да се замисляме. То стана постепенно: забравихме паметниците, заменихме българските плочи с китайска сгурия, а тротоарите – асфалтирахме. За няколко месеца върху алеите цъфнаха велоалеи, а останалото около тях потъна в кал.

Западните общества градят инфраструктура с години, тук единствено пълним банкови сметки на т. нар. „наши хора“. Това ние го допускаме. Ние сме виновни, защото идва от нашите данъци. Рушим сами себе си.

С асфалтирането на улиците в Русе за пореден път Духът на Малката Виена се заменя с Ориенталски миризми. Малко, по-малко градът ни се превръща в село. Но на село няма Опера, нито Университет, а вечерно време ангажиментите са свързани със стопанството, а не с интелектуално развитие.

Уважами госпожи и господа – това ви харесва? Нима? Къде са вашите деца – в Арабските страни или в Западна Европа?

До кога, драги ми съселянино?

Добре дошли в нашто село,

             Селото е важно место и затова спира влако от и към Москва. То йе големо и убаво. Имаме асфалт по улиците и около улиците. Даже каруца минава и ги мийе. Голяма забележителност са файтоните на тел (умните хора казват, че по телта течело нещо) и селският покрит мегдан „Арена“. Точно до мегдана има шише шосе на два ката, а баба Гинка е виждала хора в тенекйета да шават до горния кат.

            Малко по-долу е селския стадион. Често идват и ритат юнаци от близките села, а баш майсторите идват с коли, подарък от Партията. Другите са с влако и каруци. До селото минава река. По-дълбока от нея нема, а след нея казват, че почвала друга цивилилизация. Лошото е, че не мойем да се къпем у нея, затова одим до Ломо след края на селото.

            Имаме и по-голем мегдан. В дните през неделя преди залез слънце, мегдано е пълен (хората с часовници казват, че ставало така след 5 часо). И кога месечина излезе все спи – щот утре е редовен къртски ден. На възкресение всеки хваща каруца или влако и отиде на вилата си из близките местности (да се снабди с домати и ракия).

            На мегдано идват и певачки от близко и назад. Тогава се лее пиво и черна напръднена вода с името Цоца Цола. Чуда се какво общо има съседката Цола с това име, но когато спре да го пие ке я питам.

            В определени дни от годината в селото ни идват окръжни големци и народни избрани хора (т.е наши хора). Милицията се строява и декламира, че селото се движи по и успоредно на Партийната линия. След като си заминат, всеки си дела како ще.

            Често в лечебницата постъпват случаи на блъснат от крава, ухапан от змия и кърлеж, ритнат от коза и набучен от коч. Нашият медицински съвет успешно поняся тези дневни премеждия и Партийните също. Има и такива паднали от стол, но те се лекуват на горния кат с панорама към Реката (те са хора на нашите хора).

            След Ноемврийската революция (или Преврато) много мои съселяни се пръснаха по свето и назад. Някои от тях бързо осъзнаха, че кат нашто село друго нема. Тогава имахме АПК-та и комбинати, но не успяха да се реформират от наште хора, затова други съселяни от Селементо Коунти с каруци ги разформироваха. Важното е, че всичко се случваше по права партийна линия или най-много по успоредна.

            Тако се движи живото у нашто село. Умни хора казват, че отатък реката друго са найдили.

Ех, кога ке видя влако от Парижо да мине през нашто село. Само ке го гледаме. Може и да слезат умни хора от там.“

Даян Тачев

7.4 Galisiya, Ispaniyaтака е в Испания

7.1 Tsar Osvoboditel, sled Asfaltтака е в Русе, 2018г.  Град, залят с канцероген. бул. „Цар Освободител“

Лъжат ли институциите за Фините прахови частици

директива1

На 21 май 2008г. Европейският парламент и Съвета на Европа приеха директива относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух в Европа. Директивата е приета и от България, която има задължения по нея. Тук ще се спрем само на приетото по отношение написаното в нея за Фини прахови частици.

Фините прахови частици са определени като два вида – с големина до 10 микр. (ФПЧ-10) и с големина до 2,5 микр. (ФПЧ-2,5).

Важно е да знаем, че в директивата изрично е посочено, че ФПЧ – 2,5 имат значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Освен това, засега няма определен минимален праг, под който ФПЧ – 2,5,  да не представляват риск.

Ето извадка от Директивата, публикация на официалния вестник на ЕС

ф пч

22

По тази причина, към този замърсител не трябва да се прилага същата правна уредба както към другите замърсители на въздуха, т.е те са много по-вредни от останалите. Затова Директивата е определила, че качеството на въздуха следва да се запази и подобрява, а за Фините прахови частици е определена Пределно допустима стойност, която е трябвало България да достигне още на 1 януари 2015г., и е средногодишна норма 25 мкр.гр./м.куб.,  но……това не е границата, под която те са безведни!

Както пише по-горе – няма определен праг под който да са безвредни.

Постигането на стойност 25 мкр.гр./м.куб. средно годишна норма е само първият етап. На втори етап до 1 януари 2020  г. стойностите трябва да паднат до 20 мкр.гр./м.куб.

И така – Първата лъжа – че количества под 25 мкр.гр./м.куб. не са вредни и трябвало да сме спокойни когато ги дишаме.

Втората лъжа е още по-страшна.

Навсякъде, когато стане дума за Фини прахови частици, институциите коментират единствено Наредба за качеството на атмосферния въздух, в която са описани препоръчителните им  стойности.

Има обаче, още една наредба, за която не казват нито дума. Това е Наредба №11 от 14 май 2007г. за норми за Арсен, Кадмий, Никел и Полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух.

В тази наредба е записано, че пробите за Арсен, Кадмий, Никел и Полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух се вземат от събраните ръчно ФПЧ-10, и изрично е описано как е правят изследванията. Тоест във Фините прахови частици се предполага съдържание на Арсен, Кадмий, Никел и Полициклични ароматни въглеводороди, вещества, които водят най-често до РАК и то не на дробовете, а на костите и кръвта. 

Редно е да се запитаме – Защо, когато институциите споменават превишени количества на ФПЧ-10, не споменават колко са измерените стойности на Арсен, Кадмий, Никел и Полициклични ароматни въглеводороди.

Ето част от наредбата, публикувана в Държавен вестник:

арсен

Да сте чували, някой да е събирал ръчно Фини прахови частици и да ги е изследвал?

И нека поясним: Полицикличните ароматни въглеводороди се съдържат най-вече в изпаренията отделяни от асфалт и нефтопродукти, така, че мирише ли на тях – бягайте надалеч, и ако искате да сте здравословна околна среда – не позволявайте да асфалтират тротоарите.

Класацията „най-добър град за живеене“ – гавра с Русенци и цяла България

паметник на културата

Има ли, нагла манипулация и гласуване под строй за вдигане имиджа на некадърни управници на Русе?

Паметник на културата в Русе и изринатата на боклука настилка, от първата павирана улица в България.

Изображение2546

На фона на ежедневното обгазяване на Русе, изоставените на самоунищожение паметници на културата, превърнатия в строителна площадка град и прогресивно нарастващия брой на заболелите от РАК в Русе, да твърдиш, че това е най-добрият град за живеене най-малко е лицемерие. Въпреки това, най-вероятно Русе ще бъде „избран“ . Парадоксално, но факт!

Гражданската информационна система донесе, че преди месец, разтревожени от сринатия имидж на управниците в Русе, на съвместно съвещание , депутати от ГЕРБ и от тъй-наречените „Патриоти“ са взели решение да направят всичко възможно да помогнат на колегите си от Русе, защото както върви, на следващите избори от крайдунавския град може да нямат и нито един мандат. Потресаваш е бил фактът, че на традиционното шествие, организирано от ВМРО на 19 февруари, присъствали не повече от 10 души, а започналото разследване на съсипването на общинските здравни заведения, най-вероятно ще засегне и продажбата на „Трета поликлиника“, от което е твърде възможно сегашния кмет Пламен Стоилов да стане клиент на прокуратурата и  да не довърши мандата си.  (Припомняме, че „Трета поликлиника“ бе продадена в нарушение на забраната на закона за общинска собственаст, на цена с около 2,5 милиона лева по ниска от минимално допустимата данъчна оценка). За сриването на имиджа, най-много допринесе  наглото поведение на управниците, по отношение на екологичния геноцид в Русе. Вместо да бъдат съборени незаконно строените промишлени мощности, държавата се спазари, замърсителити сами да си правят мониторинг! С това чашата преля…

На съвещанието, за изготвяне на предизборна стратегия е било взето решение, всички структори на управляващите, независимо къде се намират, да цъкат на сайта на „Дарик“ дружно за Русе. Така ако градът бъде класиран като най-добър, очите на Русенци ще бъдат замазани, а кметчето ще се похвали – „аз него казвам – така гласуваха Русенци“.

Престараването е стигнало дотам, че по непотвърдена информация, за Русе са гласували над 80%. Огромният брой е пропорционален на заетите от управляващите в държавния и общински апарат – чиновници, които цъкат за Русе, по команда на шефа…

Какво обаче са виновни жителите на другите градове, където се живее в пъти по-прекрасно? Нима те станаха заложници на поредната нагла простотия?

Фалш, алчност и безпардонност погубват Русе

IMG_0284

Съсипването на културното наследство на Русе, продължава с пълна сила през 2017г., с „безценната“ помощ на общинската администрация, при кмета Пламен Стоилов, предложен два пъти за такъв от премиера Бойко Борисов. След унищожаването на „Вития мост“ на крайбрежния парк и на павираната още през 1888 година, улица „Славянска“, дойде ред и на една от най-красивите сгради в България, тъй-наречената „Музикална гимназия“ или още известна като „Френския пансион“. Цялата стряха на западната фасада, в различие от оригиналната сграда, е повдигната с близо метър и така е нарушена геометрията на целия покрив.

Сградата е закупена от държавата на 7 май 2007 г. от Фондация „Бобокови“ООД. На 16.10.2009г. община Русе е дала разрешително за строеж, но през 2014 г. строежът е спрян, поради изтичане срока на разрешителното и отклонения на строежа от одобрения проект.

В Акт за установяване състоянието на строежа, от 5.11.2014г. е записано, че е налице отклонение в геометрията на покрива, като стряхата по западната фасада е надвдигната в отклонение от вида и преди започване на ремонта, като към документа има приложени и снимки.

Въпреки установената нередност, софийската фирма „Ателие Серафимов архитекти“ изработват проект, който не съответства на оригиналната сграда, а на установеното отклонение. Същият е съгласуван през 2015г. от Община Русе, от където е дадено ново разрешение за строеж. Главен архитект на общината е Живка Бучуковска, а зам. кмет по благоустройството е Димитър Наков.

На снимките: Стряхата на сградата в автентичния и вид и повдигнатата стряха, установено като нарушение, което е „одобрено“ от община Русе и незнайно как „съгласувано“ от Министерство на културата.

IMG_0287          Неправомерно повдигнатия покрив на "Музикалната гимназия"

На 9.11.2017г. Гражданско движение „Бъдеще за Русе“ подаде сигнал за унищожаването на паметника на културата, до Министъра на културата. В него се иска сградата да бъде възстановена в автентичния и вид, както и на лицата, които са съгласували проекта, въпреки установеното нарушение да им бъдат отнети правата да съгласуват строежи, свързани с паметници на културата.

Новият вит мост на кея в Русе, ще бъде гавра с инвалидите

витн мост

Новата пасарелка, която е предвидено да замени сегашния „Вит мост“ на кея в Русе, ще бъде гавра с инвалидите. Това заяви Бойко Никифоров, председател на гражданско движение „Бъдеще за Русе“.

Преди време зам. кмета по строителство в Русе, Димитър Наков, отговори на въпрос за недоволството на Русенци, защо трябва да бъде съборен „Вития мост“ и на негово място да се строи нов. Той каза, че това се налага, тъй като сегашният не отговарял на изискванията на наредбата за достъпна среда за хора с увреждания.

Съгласно наредбата, наклоните на съоръженията по които минават инвалидни колички трябва да не бъде по-голям от 5 на 100 (5 см. височина на 1 метър дължина). Там, където това е невъзможно, се строи алтернативно съоръжение – асансьор.

Старият мост е с наклон 10 на сто. До тук Наков е прав. Допустимо е обаче, към сегашния мост, в неговата почти равна горна част, да бъде добавен асансьор с който хората в инвалидни колички да слизат и да се качват от крайбрежния парк. Така че освен събарянето има и друго, по-добро и по цивилизовано решение.

Оказа се обаче, че новият мост е проектиран с наклон 7 на 100, който също е над допустимата норма.

Разгънатата дължина на новият мост е повече от 350 метра и е необяснимо, какъв идиот трябва да бъдеш, за да караш инвалидите да въртят по нанагорнището това разстояние? Навярно, за зам. кмета Наков, това е нормално, но повечето Русенци мислят, че това е чиста гавра с хората с увреждания.

„Витият мост“ е спомен на цели поколения Русенци, Няма турист, който да е посетил Русе и да не се е снимал там.

На 11 септември започна подписка на местна гражданска инициатива, която ще предложи на Общински съвет да приеме решение, за запазването на „Вития мост“ и построяването на асансьор за инвалиди и възрастни хора. След внасянето и в Общински съвет, той ще трябва да се произнесе в едномесечен срок, което ще рече, или на заседанието насрочено за 19 септември, или на извънредно свикана сесия, ако ще се спазва закона.

Не вярвайте на тези, които казват, че всичко е решено! Общинска собственост се ликвидира само с решение на Общински съвет! Такова за „Вития мост“ няма! Подписи трябват, много! Да им треперят гащите на съветниците! Ние ще ги заставим да го подложат на гласуване! От Вас зависи как ще гласуват! Зависи колко сте! Който се колебае – нека подпише, после да не упреква себе си!

Само след едно съобщение във Фейсбук групата“Русенци“ за един час, пред съдебната палата дойдоха и се подписаха 30 души. Подписката ще продължи до 20 септември, в делничните дни от 17 до 20 часа, а в празничните от 11 до 18 часа.

ОНЛАЙН ПЕТИЦИЯ – подпишете ТУК:  https://www.peticiq.com/-vit_most_ruse

В Русе дори храмът „Всех Светих“ е „Пунта-Мара“

vseh svetih

Голямата лъжа в която живеят Русенци е на ход да се допълни с още една измама. В Русе всичко е „Пунта -Мара“. И въздухът и грижата за паметниците на културата, и съдът и прокуратурата, за управлението на общината – да не говорим. Според речника на изразите в българския език „Пунта -Мара“ означава нещо фалшиво, имитация подобие на нещо, но не и каквото трябва да бъде.

Храмът „Всех Светих“ бе съборен през 1975 година, а костите на погребаните в него свещеници натъпкани в чували и заровени някъде. В града се носи легенда, че докато храмът не бъде възстановен, над града ще тегне проклятие и той ще загива с всеки изминал ден. Факт е, че Русе обезлюдява, градът е сред първите места в класациите за болни от нелечими болести. „Хубавият живот“ в „най-добрият град за живеене“, докара Русе до там, че тази учебна година ще започне с над 50 паралелки от първокласници по-малко от миналата година. Според легендата, така ще бъде, докато храмът не бъде възстановен.

На този фон, тези дни, ухилени до ушите, русенските „управници“ се снимаха пред полу-готовата църква. Хвалеха се, че на 10 септември, храмът ще бъде отворен. Типично за техния мироглед, без значение дали църквата ще бъде възстановена или ще бъде построено нещо друго, някакво нейно подобие. Самозабравилите се набедени политици, стигнаха дотам, че преди година един свят човек се обърна към „Бъдеще за Русе“ с молба за помощ. Той молеше, да направим нещо, защото чул, че кметът Пламен Стоилов искал за по-бързото завършване на църквата да бъдат сложени електронни камбани, а не традиционните със своя божествен звън. Нищо чудно, на 10 септември от подобието на „Всях Светих“ да се разнесе някакъв звук, излъчван от високоговорители, а не камбанен звън. Ако това стане, новата църква на Русе ще заприлича на пищялка с кръст – нещо невиждано и нечувано по света, пак ще изпреварим всички, благодарение на кметската проницателност.

Но да се върнем на църквата. Русенци знаят, че не и е там мястото. Преди години имаше предложение, пантеонът да бъде съборен, но да се запази гробницата под него, а върху образувалия се хълм да бъде възстановена църквата. На същото място – където е била. Общинските съветници не са се съгласили. Решили да възстановяват храма. Уж го възстановяват, обаче той не е същият. Какво ли не правят някой хора, да се харесат на избирателя. – „Църква на всяка цена, пишем си актив, започваме предизборната кампания, ще си припишем, че ние сме я възстановили“. Нищо, че не е същата, който видял – видял…

От пръв поглед си личи, че двете сгради не са едни и същи. На черно-бялата снимка е оригиналът. Не са еднакви нито сводовете под камбанарията (на оригиналът са доста по-широки), нито страничните фасади (изпълнени със средни тройни прозорци в гръцки стил), а за основния купол – да не говорим. Няма нищо общи с оригинала. Изпълнен е с 12 прозореца, а оригиналният е с 8. На всичко отгоре, към момента на събарянето помещението под камбанарията е било с врати от всички страни, остъклени от долу до горе, а за височината им можем да съдим по снимката (долу) на която работник е застанал в дупката на счупения прозорец в дена, когато е съборена.

Не е чудно, ако попитат Русенец къде живее, той да отговори – в „Пунта-Мара“ ….

Добре дошла в Клуба, съдия Ина Райчева

Ina RaichevaКъм клуба на разследваните от прокуратурата съдии, се присъедини и Ина Райчева, съдия от административен съд – Русе.

Срещу нея е подадена жалба, за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение и изготвянето на документ с невярно съдържание – протокол от съдебно заседание.

Висящ е въпросът дали ще бъде сигнализирана прокуратурата и за извършено от нея лично укривателство. В делото (адм. дело №208/2016г. на АС-Русе), тя е открила производство по оспорване истинността на актове за държавна собственост, съставени от администрацията на областен управител на област Русе, но отказала да го приключи, без да се произнесе дали са такива. В папката се съдържат всички доказателства, че документите са с невярно съдържание, а в прокуратурата има образувана преписка срещу представилия ги пред съда като доказателство Стефко Бурджиев, вече бивш областен управител на област Русе. Резултат от това е укриване престъпниците, което е престъпление по Наказателния кодекс. От нея е поискано постановяването на допълнително решение, в което да се произнесе за верността на документите.
Срещу Стефко Бурджиев има образувани и друга преписка, по които прокурор Радослав Градев от Окръжна прокуратура Русе и Огнян Басарболиев (бивш окражен прокурор, сега ръководител на Апелативна прокуратура В.Търново) го оневиниха, но Върховна касационна прокуратура отмени изцяло постановленията и на двамата и върна преписката за ново решаване.
Останалите русенски съдии от клуба са Дарин Йорданов – за това, че е излъгал в съдебно решение, че в делото са налични доказателства, които действително ги няма, Галина Магардичиян, Милен Бойчев и Николинка Чокоева – за това, че в съдебно решение са излъгали, че имот се намира на друго географско място и също за съставяне на протокол от съдебно заседание с невярно съдържание.
В Клуба членуват и още десетина съдии от Върховен административен съд и Върховен касационен съд, също лъгали , за да могат решенията постановени с измама от русенските съдии,  да влязат в сила.

Престъпни продажби на общинска собственост в Русе

obshtina ruse

Община Русе продава по престъпен начин общински имоти. Това стана ясно днес, от изказването на Бойко Никифоров пред общински съвет – Русе. По искане за достъп до обществена информация, екип на община Русе е отговорила, че сградата на бившата „Трета поликлиника“ или ДКЦ2, е с данъчна оценка към 1 март 2017 година 4 503 400 лева.

Законът за общинската собственост забранява продажбата на общинска собственост на цена по-ниска от данъчната оценка. През м. Септември 2014г., община Русе продаде целият ДКЦ2, включващ сградата и всичкия инвентар на фирма на общински съветник от ГЕРБ, цена 2 942 000 лева, което е с 1 561 400 по-малко от данъчната оценка. За продажбата гласуват всички съветници от ГЕРБ, БСП, АТАКА и Рформаторите. По случаят още тогава е образувана преписка в Районна прокуратура – Русе, която е прехвърлена в Окръжна и най-накрая във Върховна касационна прокуратура. Сучаят е формално приключен, без  прокуратурата да се е произнесла по законността на продажната цена и наличието на престъпения извършени от оценителите.

Случаят е дълъг и може да бъде ползван като сценарий за мафиотски филм. Четирма прокурори са поискали отвод, а в окръжна прокуратура, преписката е разпределена в изключване на принципа на случаен подбор. Приписката е иззета от наблюдаващия прокурор Кожухарова, която в постановление навежда, че има ред извършени престъпления от длъжностни лица в Община Русе. Дадена е за приключване на прокурор Радослав Градев, който е бил наблюдаващ по същият случай в първа инстанция – Районна прокуратура. Тогава възивен поркурор по преписката е била прокурор Кожухарова. Преписката е забавена в Районна прокуратура, докато Градев е преместен на работа в Окръжна прокуратура и тогава е дадена отново на него – да наблюдава собствената си работа.

Видео: Бойко Никифоров и шокираните общински съветници, сред които е и купувачът на сградата.