Пътят на асфалта

Даян Тачев

D. Tachev

Асфалтирането на улиците в Русе не е икономическо решение, а избор. Тротоарът е не само физическо и правно разделение между пътя за хора и превозни средства. Той изразява отношение към средата, културата на обществото, статутът на района и най-вече към човека. Дали тротоарът е от асфалт, част от калдаръма или изобщо липсва – решават обитателите на селището. Как мислите – в Кьол или Лион биха ли го допуснали?

 

От векове архитектурната среда на селищата е отговор на културното и интелектуално нивото на цивилизационно развитие на обществото в него. Градове в Римската империя със своята организация, водоснабдяване и павираните улици създавали респект у другите общества. Това привлича още хора, допринасяйки всеки с индивидуалността си, характер и виждания, създавайки особен дух на селището. Без Духът и хората – остават само сградите и асфалта.

През последните 20 години Русе губи по-малко от своя дух и много от хората. Колкото по-малко млади хора, по-малко идеи, по-малко емоция и по-слаб Дух. Градът ни изчезва без да се замисляме. То стана постепенно: забравихме паметниците, заменихме българските плочи с китайска сгурия, а тротоарите – асфалтирахме. За няколко месеца върху алеите цъфнаха велоалеи, а останалото около тях потъна в кал.

Западните общества градят инфраструктура с години, тук единствено пълним банкови сметки на т. нар. „наши хора“. Това ние го допускаме. Ние сме виновни, защото идва от нашите данъци. Рушим сами себе си.

С асфалтирането на улиците в Русе за пореден път Духът на Малката Виена се заменя с Ориенталски миризми. Малко, по-малко градът ни се превръща в село. Но на село няма Опера, нито Университет, а вечерно време ангажиментите са свързани със стопанството, а не с интелектуално развитие.

Уважами госпожи и господа – това ви харесва? Нима? Къде са вашите деца – в Арабските страни или в Западна Европа?

До кога, драги ми съселянино?

Добре дошли в нашто село,

             Селото е важно место и затова спира влако от и към Москва. То йе големо и убаво. Имаме асфалт по улиците и около улиците. Даже каруца минава и ги мийе. Голяма забележителност са файтоните на тел (умните хора казват, че по телта течело нещо) и селският покрит мегдан „Арена“. Точно до мегдана има шише шосе на два ката, а баба Гинка е виждала хора в тенекйета да шават до горния кат.

            Малко по-долу е селския стадион. Често идват и ритат юнаци от близките села, а баш майсторите идват с коли, подарък от Партията. Другите са с влако и каруци. До селото минава река. По-дълбока от нея нема, а след нея казват, че почвала друга цивилилизация. Лошото е, че не мойем да се къпем у нея, затова одим до Ломо след края на селото.

            Имаме и по-голем мегдан. В дните през неделя преди залез слънце, мегдано е пълен (хората с часовници казват, че ставало така след 5 часо). И кога месечина излезе все спи – щот утре е редовен къртски ден. На възкресение всеки хваща каруца или влако и отиде на вилата си из близките местности (да се снабди с домати и ракия).

            На мегдано идват и певачки от близко и назад. Тогава се лее пиво и черна напръднена вода с името Цоца Цола. Чуда се какво общо има съседката Цола с това име, но когато спре да го пие ке я питам.

            В определени дни от годината в селото ни идват окръжни големци и народни избрани хора (т.е наши хора). Милицията се строява и декламира, че селото се движи по и успоредно на Партийната линия. След като си заминат, всеки си дела како ще.

            Често в лечебницата постъпват случаи на блъснат от крава, ухапан от змия и кърлеж, ритнат от коза и набучен от коч. Нашият медицински съвет успешно поняся тези дневни премеждия и Партийните също. Има и такива паднали от стол, но те се лекуват на горния кат с панорама към Реката (те са хора на нашите хора).

            След Ноемврийската революция (или Преврато) много мои съселяни се пръснаха по свето и назад. Някои от тях бързо осъзнаха, че кат нашто село друго нема. Тогава имахме АПК-та и комбинати, но не успяха да се реформират от наште хора, затова други съселяни от Селементо Коунти с каруци ги разформироваха. Важното е, че всичко се случваше по права партийна линия или най-много по успоредна.

            Тако се движи живото у нашто село. Умни хора казват, че отатък реката друго са найдили.

Ех, кога ке видя влако от Парижо да мине през нашто село. Само ке го гледаме. Може и да слезат умни хора от там.“

Даян Тачев

7.4 Galisiya, Ispaniyaтака е в Испания

7.1 Tsar Osvoboditel, sled Asfaltтака е в Русе, 2018г.  Град, залят с канцероген. бул. „Цар Освободител“

Лъжат ли институциите за Фините прахови частици

директива1

На 21 май 2008г. Европейският парламент и Съвета на Европа приеха директива относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух в Европа. Директивата е приета и от България, която има задължения по нея. Тук ще се спрем само на приетото по отношение написаното в нея за Фини прахови частици.

Фините прахови частици са определени като два вида – с големина до 10 микр. (ФПЧ-10) и с големина до 2,5 микр. (ФПЧ-2,5).

Важно е да знаем, че в директивата изрично е посочено, че ФПЧ – 2,5 имат значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Освен това, засега няма определен минимален праг, под който ФПЧ – 2,5,  да не представляват риск.

Ето извадка от Директивата, публикация на официалния вестник на ЕС

ф пч

22

По тази причина, към този замърсител не трябва да се прилага същата правна уредба както към другите замърсители на въздуха, т.е те са много по-вредни от останалите. Затова Директивата е определила, че качеството на въздуха следва да се запази и подобрява, а за Фините прахови частици е определена Пределно допустима стойност, която е трябвало България да достигне още на 1 януари 2015г., и е средногодишна норма 25 мкр.гр./м.куб.,  но……това не е границата, под която те са безведни!

Както пише по-горе – няма определен праг под който да са безвредни.

Постигането на стойност 25 мкр.гр./м.куб. средно годишна норма е само първият етап. На втори етап до 1 януари 2020  г. стойностите трябва да паднат до 20 мкр.гр./м.куб.

И така – Първата лъжа – че количества под 25 мкр.гр./м.куб. не са вредни и трябвало да сме спокойни когато ги дишаме.

Втората лъжа е още по-страшна.

Навсякъде, когато стане дума за Фини прахови частици, институциите коментират единствено Наредба за качеството на атмосферния въздух, в която са описани препоръчителните им  стойности.

Има обаче, още една наредба, за която не казват нито дума. Това е Наредба №11 от 14 май 2007г. за норми за Арсен, Кадмий, Никел и Полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух.

В тази наредба е записано, че пробите за Арсен, Кадмий, Никел и Полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух се вземат от събраните ръчно ФПЧ-10, и изрично е описано как е правят изследванията. Тоест във Фините прахови частици се предполага съдържание на Арсен, Кадмий, Никел и Полициклични ароматни въглеводороди, вещества, които водят най-често до РАК и то не на дробовете, а на костите и кръвта. 

Редно е да се запитаме – Защо, когато институциите споменават превишени количества на ФПЧ-10, не споменават колко са измерените стойности на Арсен, Кадмий, Никел и Полициклични ароматни въглеводороди.

Ето част от наредбата, публикувана в Държавен вестник:

арсен

Да сте чували, някой да е събирал ръчно Фини прахови частици и да ги е изследвал?

И нека поясним: Полицикличните ароматни въглеводороди се съдържат най-вече в изпаренията отделяни от асфалт и нефтопродукти, така, че мирише ли на тях – бягайте надалеч, и ако искате да сте здравословна околна среда – не позволявайте да асфалтират тротоарите.

Класацията „най-добър град за живеене“ – гавра с Русенци и цяла България

паметник на културата

Има ли, нагла манипулация и гласуване под строй за вдигане имиджа на некадърни управници на Русе?

Паметник на културата в Русе и изринатата на боклука настилка, от първата павирана улица в България.

Изображение2546

На фона на ежедневното обгазяване на Русе, изоставените на самоунищожение паметници на културата, превърнатия в строителна площадка град и прогресивно нарастващия брой на заболелите от РАК в Русе, да твърдиш, че това е най-добрият град за живеене най-малко е лицемерие. Въпреки това, най-вероятно Русе ще бъде „избран“ . Парадоксално, но факт!

Гражданската информационна система донесе, че преди месец, разтревожени от сринатия имидж на управниците в Русе, на съвместно съвещание , депутати от ГЕРБ и от тъй-наречените „Патриоти“ са взели решение да направят всичко възможно да помогнат на колегите си от Русе, защото както върви, на следващите избори от крайдунавския град може да нямат и нито един мандат. Потресаваш е бил фактът, че на традиционното шествие, организирано от ВМРО на 19 февруари, присъствали не повече от 10 души, а започналото разследване на съсипването на общинските здравни заведения, най-вероятно ще засегне и продажбата на „Трета поликлиника“, от което е твърде възможно сегашния кмет Пламен Стоилов да стане клиент на прокуратурата и  да не довърши мандата си.  (Припомняме, че „Трета поликлиника“ бе продадена в нарушение на забраната на закона за общинска собственаст, на цена с около 2,5 милиона лева по ниска от минимално допустимата данъчна оценка). За сриването на имиджа, най-много допринесе  наглото поведение на управниците, по отношение на екологичния геноцид в Русе. Вместо да бъдат съборени незаконно строените промишлени мощности, държавата се спазари, замърсителити сами да си правят мониторинг! С това чашата преля…

На съвещанието, за изготвяне на предизборна стратегия е било взето решение, всички структори на управляващите, независимо къде се намират, да цъкат на сайта на „Дарик“ дружно за Русе. Така ако градът бъде класиран като най-добър, очите на Русенци ще бъдат замазани, а кметчето ще се похвали – „аз него казвам – така гласуваха Русенци“.

Престараването е стигнало дотам, че по непотвърдена информация, за Русе са гласували над 80%. Огромният брой е пропорционален на заетите от управляващите в държавния и общински апарат – чиновници, които цъкат за Русе, по команда на шефа…

Какво обаче са виновни жителите на другите градове, където се живее в пъти по-прекрасно? Нима те станаха заложници на поредната нагла простотия?

Фалш, алчност и безпардонност погубват Русе

IMG_0284

Съсипването на културното наследство на Русе, продължава с пълна сила през 2017г., с „безценната“ помощ на общинската администрация, при кмета Пламен Стоилов, предложен два пъти за такъв от премиера Бойко Борисов. След унищожаването на „Вития мост“ на крайбрежния парк и на павираната още през 1888 година, улица „Славянска“, дойде ред и на една от най-красивите сгради в България, тъй-наречената „Музикална гимназия“ или още известна като „Френския пансион“. Цялата стряха на западната фасада, в различие от оригиналната сграда, е повдигната с близо метър и така е нарушена геометрията на целия покрив.

Сградата е закупена от държавата на 7 май 2007 г. от Фондация „Бобокови“ООД. На 16.10.2009г. община Русе е дала разрешително за строеж, но през 2014 г. строежът е спрян, поради изтичане срока на разрешителното и отклонения на строежа от одобрения проект.

В Акт за установяване състоянието на строежа, от 5.11.2014г. е записано, че е налице отклонение в геометрията на покрива, като стряхата по западната фасада е надвдигната в отклонение от вида и преди започване на ремонта, като към документа има приложени и снимки.

Въпреки установената нередност, софийската фирма „Ателие Серафимов архитекти“ изработват проект, който не съответства на оригиналната сграда, а на установеното отклонение. Същият е съгласуван през 2015г. от Община Русе, от където е дадено ново разрешение за строеж. Главен архитект на общината е Живка Бучуковска, а зам. кмет по благоустройството е Димитър Наков.

На снимките: Стряхата на сградата в автентичния и вид и повдигнатата стряха, установено като нарушение, което е „одобрено“ от община Русе и незнайно как „съгласувано“ от Министерство на културата.

IMG_0287          Неправомерно повдигнатия покрив на "Музикалната гимназия"

На 9.11.2017г. Гражданско движение „Бъдеще за Русе“ подаде сигнал за унищожаването на паметника на културата, до Министъра на културата. В него се иска сградата да бъде възстановена в автентичния и вид, както и на лицата, които са съгласували проекта, въпреки установеното нарушение да им бъдат отнети правата да съгласуват строежи, свързани с паметници на културата.

Новият вит мост на кея в Русе, ще бъде гавра с инвалидите

витн мост

Новата пасарелка, която е предвидено да замени сегашния „Вит мост“ на кея в Русе, ще бъде гавра с инвалидите. Това заяви Бойко Никифоров, председател на гражданско движение „Бъдеще за Русе“.

Преди време зам. кмета по строителство в Русе, Димитър Наков, отговори на въпрос за недоволството на Русенци, защо трябва да бъде съборен „Вития мост“ и на негово място да се строи нов. Той каза, че това се налага, тъй като сегашният не отговарял на изискванията на наредбата за достъпна среда за хора с увреждания.

Съгласно наредбата, наклоните на съоръженията по които минават инвалидни колички трябва да не бъде по-голям от 5 на 100 (5 см. височина на 1 метър дължина). Там, където това е невъзможно, се строи алтернативно съоръжение – асансьор.

Старият мост е с наклон 10 на сто. До тук Наков е прав. Допустимо е обаче, към сегашния мост, в неговата почти равна горна част, да бъде добавен асансьор с който хората в инвалидни колички да слизат и да се качват от крайбрежния парк. Така че освен събарянето има и друго, по-добро и по цивилизовано решение.

Оказа се обаче, че новият мост е проектиран с наклон 7 на 100, който също е над допустимата норма.

Разгънатата дължина на новият мост е повече от 350 метра и е необяснимо, какъв идиот трябва да бъдеш, за да караш инвалидите да въртят по нанагорнището това разстояние? Навярно, за зам. кмета Наков, това е нормално, но повечето Русенци мислят, че това е чиста гавра с хората с увреждания.

„Витият мост“ е спомен на цели поколения Русенци, Няма турист, който да е посетил Русе и да не се е снимал там.

На 11 септември започна подписка на местна гражданска инициатива, която ще предложи на Общински съвет да приеме решение, за запазването на „Вития мост“ и построяването на асансьор за инвалиди и възрастни хора. След внасянето и в Общински съвет, той ще трябва да се произнесе в едномесечен срок, което ще рече, или на заседанието насрочено за 19 септември, или на извънредно свикана сесия, ако ще се спазва закона.

Не вярвайте на тези, които казват, че всичко е решено! Общинска собственост се ликвидира само с решение на Общински съвет! Такова за „Вития мост“ няма! Подписи трябват, много! Да им треперят гащите на съветниците! Ние ще ги заставим да го подложат на гласуване! От Вас зависи как ще гласуват! Зависи колко сте! Който се колебае – нека подпише, после да не упреква себе си!

Само след едно съобщение във Фейсбук групата“Русенци“ за един час, пред съдебната палата дойдоха и се подписаха 30 души. Подписката ще продължи до 20 септември, в делничните дни от 17 до 20 часа, а в празничните от 11 до 18 часа.

ОНЛАЙН ПЕТИЦИЯ – подпишете ТУК:  https://www.peticiq.com/-vit_most_ruse

В Русе дори храмът „Всех Светих“ е „Пунта-Мара“

vseh svetih

Голямата лъжа в която живеят Русенци е на ход да се допълни с още една измама. В Русе всичко е „Пунта -Мара“. И въздухът и грижата за паметниците на културата, и съдът и прокуратурата, за управлението на общината – да не говорим. Според речника на изразите в българския език „Пунта -Мара“ означава нещо фалшиво, имитация подобие на нещо, но не и каквото трябва да бъде.

Храмът „Всех Светих“ бе съборен през 1975 година, а костите на погребаните в него свещеници натъпкани в чували и заровени някъде. В града се носи легенда, че докато храмът не бъде възстановен, над града ще тегне проклятие и той ще загива с всеки изминал ден. Факт е, че Русе обезлюдява, градът е сред първите места в класациите за болни от нелечими болести. „Хубавият живот“ в „най-добрият град за живеене“, докара Русе до там, че тази учебна година ще започне с над 50 паралелки от първокласници по-малко от миналата година. Според легендата, така ще бъде, докато храмът не бъде възстановен.

На този фон, тези дни, ухилени до ушите, русенските „управници“ се снимаха пред полу-готовата църква. Хвалеха се, че на 10 септември, храмът ще бъде отворен. Типично за техния мироглед, без значение дали църквата ще бъде възстановена или ще бъде построено нещо друго, някакво нейно подобие. Самозабравилите се набедени политици, стигнаха дотам, че преди година един свят човек се обърна към „Бъдеще за Русе“ с молба за помощ. Той молеше, да направим нещо, защото чул, че кметът Пламен Стоилов искал за по-бързото завършване на църквата да бъдат сложени електронни камбани, а не традиционните със своя божествен звън. Нищо чудно, на 10 септември от подобието на „Всях Светих“ да се разнесе някакъв звук, излъчван от високоговорители, а не камбанен звън. Ако това стане, новата църква на Русе ще заприлича на пищялка с кръст – нещо невиждано и нечувано по света, пак ще изпреварим всички, благодарение на кметската проницателност.

Но да се върнем на църквата. Русенци знаят, че не и е там мястото. Преди години имаше предложение, пантеонът да бъде съборен, но да се запази гробницата под него, а върху образувалия се хълм да бъде възстановена църквата. На същото място – където е била. Общинските съветници не са се съгласили. Решили да възстановяват храма. Уж го възстановяват, обаче той не е същият. Какво ли не правят някой хора, да се харесат на избирателя. – „Църква на всяка цена, пишем си актив, започваме предизборната кампания, ще си припишем, че ние сме я възстановили“. Нищо, че не е същата, който видял – видял…

От пръв поглед си личи, че двете сгради не са едни и същи. На черно-бялата снимка е оригиналът. Не са еднакви нито сводовете под камбанарията (на оригиналът са доста по-широки), нито страничните фасади (изпълнени със средни тройни прозорци в гръцки стил), а за основния купол – да не говорим. Няма нищо общи с оригинала. Изпълнен е с 12 прозореца, а оригиналният е с 8. На всичко отгоре, към момента на събарянето помещението под камбанарията е било с врати от всички страни, остъклени от долу до горе, а за височината им можем да съдим по снимката (долу) на която работник е застанал в дупката на счупения прозорец в дена, когато е съборена.

Не е чудно, ако попитат Русенец къде живее, той да отговори – в „Пунта-Мара“ ….

Добре дошла в Клуба, съдия Ина Райчева

Ina RaichevaКъм клуба на разследваните от прокуратурата съдии, се присъедини и Ина Райчева, съдия от административен съд – Русе.

Срещу нея е подадена жалба, за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение и изготвянето на документ с невярно съдържание – протокол от съдебно заседание.

Висящ е въпросът дали ще бъде сигнализирана прокуратурата и за извършено от нея лично укривателство. В делото (адм. дело №208/2016г. на АС-Русе), тя е открила производство по оспорване истинността на актове за държавна собственост, съставени от администрацията на областен управител на област Русе, но отказала да го приключи, без да се произнесе дали са такива. В папката се съдържат всички доказателства, че документите са с невярно съдържание, а в прокуратурата има образувана преписка срещу представилия ги пред съда като доказателство Стефко Бурджиев, вече бивш областен управител на област Русе. Резултат от това е укриване престъпниците, което е престъпление по Наказателния кодекс. От нея е поискано постановяването на допълнително решение, в което да се произнесе за верността на документите.
Срещу Стефко Бурджиев има образувани и друга преписка, по които прокурор Радослав Градев от Окръжна прокуратура Русе и Огнян Басарболиев (бивш окражен прокурор, сега ръководител на Апелативна прокуратура В.Търново) го оневиниха, но Върховна касационна прокуратура отмени изцяло постановленията и на двамата и върна преписката за ново решаване.
Останалите русенски съдии от клуба са Дарин Йорданов – за това, че е излъгал в съдебно решение, че в делото са налични доказателства, които действително ги няма, Галина Магардичиян, Милен Бойчев и Николинка Чокоева – за това, че в съдебно решение са излъгали, че имот се намира на друго географско място и също за съставяне на протокол от съдебно заседание с невярно съдържание.
В Клуба членуват и още десетина съдии от Върховен административен съд и Върховен касационен съд, също лъгали , за да могат решенията постановени с измама от русенските съдии,  да влязат в сила.

Престъпни продажби на общинска собственост в Русе

obshtina ruse

Община Русе продава по престъпен начин общински имоти. Това стана ясно днес, от изказването на Бойко Никифоров пред общински съвет – Русе. По искане за достъп до обществена информация, екип на община Русе е отговорила, че сградата на бившата „Трета поликлиника“ или ДКЦ2, е с данъчна оценка към 1 март 2017 година 4 503 400 лева.

Законът за общинската собственост забранява продажбата на общинска собственост на цена по-ниска от данъчната оценка. През м. Септември 2014г., община Русе продаде целият ДКЦ2, включващ сградата и всичкия инвентар на фирма на общински съветник от ГЕРБ, цена 2 942 000 лева, което е с 1 561 400 по-малко от данъчната оценка. За продажбата гласуват всички съветници от ГЕРБ, БСП, АТАКА и Рформаторите. По случаят още тогава е образувана преписка в Районна прокуратура – Русе, която е прехвърлена в Окръжна и най-накрая във Върховна касационна прокуратура. Сучаят е формално приключен, без  прокуратурата да се е произнесла по законността на продажната цена и наличието на престъпения извършени от оценителите.

Случаят е дълъг и може да бъде ползван като сценарий за мафиотски филм. Четирма прокурори са поискали отвод, а в окръжна прокуратура, преписката е разпределена в изключване на принципа на случаен подбор. Приписката е иззета от наблюдаващия прокурор Кожухарова, която в постановление навежда, че има ред извършени престъпления от длъжностни лица в Община Русе. Дадена е за приключване на прокурор Радослав Градев, който е бил наблюдаващ по същият случай в първа инстанция – Районна прокуратура. Тогава възивен поркурор по преписката е била прокурор Кожухарова. Преписката е забавена в Районна прокуратура, докато Градев е преместен на работа в Окръжна прокуратура и тогава е дадена отново на него – да наблюдава собствената си работа.

Видео: Бойко Никифоров и шокираните общински съветници, сред които е и купувачът на сградата.

Престъпни продажби на общинска собственост в Русе

obshtina ruseОбщина Русе продава по престъпен начин общински имоти. Това стана ясно днес, от изказването на Бойко Никифоров пред общински съвет – Русе. По искане за достъп до обществена информация, екип на община Русе е отговорила, че сградата на бившата „Трета поликлиника“ или ДКЦ2, е с данъчна оценка към 1 март 2017 година 4 503 400 лева.

Законът за общинската собственост забранява продажбата на общинска собственост на цена по-ниска от данъчната оценка. През м. Септември 2014г., община Русе продаде целият ДКЦ2, включващ сградата и всичкия инвентар на фирма на общински съветник от ГЕРБ, цена 2 942 000 лева, което е с 1 561 400 по-малко от данъчната оценка. За продажбата гласуват всички съветници от ГЕРБ, БСП, АТАКА и Рформаторите. По случаят още тогава е образувана преписка в Районна прокуратура – Русе, която е прехвърлена в Окръжна и най-накрая във Върховна касационна прокуратура. Сучаят е формално приключен, без  прокуратурата да се е произнесла по законността на продажната цена и наличието на престъпения извършени от оценителите.

Случаят е дълъг и може да бъде ползван като сценарий за мафиотски филм. Четирма прокурори са поискали отвод, а в окръжна прокуратура, преписката е разпределена в изключване на принципа на случаен подбор. Приписката е иззета от наблюдаващия прокурор Кожухарова, която в постановление навежда, че има ред извършени престъпления от длъжностни лица в Община Русе. Дадена е за приключване на прокурор Радослав Градев, който е бил наблюдаващ по същият случай в първа инстанция – Районна прокуратура. Тогава възивен поркурор по преписката е била прокурор Кожухарова. Преписката е забавена в Районна прокуратура, докато Градев е преместен на работа в Окръжна прокуратура и тогава е дадена отново на него – да наблюдава собствената си работа.

Видео: Бойко Никифоров и шокираните общински съветници, сред които е и купувачът на сградата.

 

За истинска Съдебната реформа, а не прах в очите на хората

bbbБойко Никифоров, председател на Обществен съвет за правосъдие и кандидат за народен представител от ПП“Възраждане“:

–  Съдебната реформа е най-важното нещо за България, наред с въвеждането на родолюбиво и гражданско образование,  но тя трябва да бъде истинска, а не прах в очите на хората.

Ефективна съдебна реформа може да направи само този, който е запознат детайлно със състоянието на съдебната система. Не може да решиш един проблем, без да си наясно от какво се състои и какви са причините да съществува.

Тези дни се нагледахме на куп глупави предложения за съдебна реформа, заложени в програмите на политически партии и коментирани в предизборните дебати.  Всички те определят проблема като неспособност на магистратите да вършат своята работа, защото били претоварени, всички те говорят, че ще правят структурни промени, без нито един от тях да погледне какво очакват хората и на какво се дължи пълното недоверие на българите в съдебната власт.

Какво е състоянието на съдебната система?

Съдилищата са превърнати в тържища на човешки съдби, а прокуратурата работи не като обвинител, а като защитник на престъпниците. Това е истината. Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него подържат това състояние. Корупцията е навсякъде и всеки новопостъпил магистрат бива „превъзпитаван“ като останалите или отстраняван от системата.

На какво се дължи това? Някой казват: на структурата на съдебната система. Това е част от проблема, но само нейната промяна няма да доведе до нищо. Би било така, ако магистратите имаха съвест и можеше да се разчита на нея. Животът е кратък и когато трябва да се избира охолния живот пред чистата съвест, много малко магистрати избират второто. Това е естествено. Тогава решението е само едно – страх от закона.

И тук е разковничето. В Наказателния кодекс на България е престъпление, когато лъже свидетел, вещо лице или тълковник, но не е престъпление, когато лъже съдия или прокурор. Това дава възможност магистратите да лъжат в мотивите и обстоятелствата на постановените от тях актове и въз основа на собствената си лъжа да решат преписката. Например, съдията пише, че в делото има доказателства, които всъщност ги няма и въз основа на лъжата си вкарва невинен в затвора. Лъжат също, че даден закон разпорежда нещо, което в него въобще не е записано. По същия начин се отнемат деца от родителите им и имоти от собствениците им. Висшият съдебен съвет и Инспектората към него отказват да разглеждат подобни случаи.

Каква съдебна реформа е необходима?

Първо – незабавно да спрат безобразията извършвани от магистрати.

Това, което трябва да се направи е в Наказателния кодекс да бъде записано, че когато магистрат лъже в преписката, наказанието за него да бъде по-тежко от това, което се полага за лъжесвидетел. Защото последиците от постановеното с лъжа решение са по-тежки от всяко друго престъпление.

Наред с това, не трябва да има давност за тези престъпления. Магистратът трябва да знае, че когато, поръчково реши дело, то никога няма да му се размине и ще лежи в затвора. Това важи и за главния прокурор и за председателите на върховните съдилища.

Елементарна стъпка, с която корупцията в съдебната система приключва завинаги, но повече от 10 години, никой не смее да я направи.

Второто – да бъдат преразгледани всички съдебни дела, решени въз основа неистини записани в мотивите. Така ще се възвърне справедливостта и законността. Лесно е, необходимо е само да бъде дадено определение, че „нищожно решение“ е това решение, което е постановено от състав, който не е избран на принципа на случаен подбор и решение, което е постановено въз основа на несъществуващи доказателства или несъществуваща правна норма.

Трето – да бъде изчистена съдебната система от всички магистрати, които са правили такива безобразия. Постижимо е, дори и за магистратите, придобили стаут на несменяеми.

Всичко това е лесно и постижимо, без да се налага промяна в конституцията, защото заложеният в нея имунитет на магистратите, не обхваща извършените от тях умишлени престъпления от общ характер. Ако, лъжата на магистрат, бъде записана като престъпление в Наказателния кодекс, деянието остава извън имунитета и лъжците-съдии, излизат от съдебната система и влизат в затвора.

За тези елементарни неща е необходима решителност и мнозинство в парламента, което да извърши законодателните промени.

Същите искания, внесохме като подписка на Национална гражданска инициатива,  в предишния парламент. Две парламентарни комисии в които бе разгледана дадоха положително становище, но председателят на парламента Цецка Цачева отказа да внесе искането за гласуване в пленарна зала, въпреки, че закона задължава парламента да се произнесе в тримесечен срок.

Надеждата е „Възраждане“ да влезе в парламента и да приеме исканите промени.

Ясно е, че никой друг няма да го направи.