Фалш, алчност и безпардонност погубват Русе

IMG_0284

Съсипването на културното наследство на Русе, продължава с пълна сила през 2017г., с „безценната“ помощ на общинската администрация, при кмета Пламен Стоилов, предложен два пъти за такъв от премиера Бойко Борисов. След унищожаването на „Вития мост“ на крайбрежния парк и на павираната още през 1888 година, улица „Славянска“, дойде ред и на една от най-красивите сгради в България, тъй-наречената „Музикална гимназия“ или още известна като „Френския пансион“. Цялата стряха на западната фасада, в различие от оригиналната сграда, е повдигната с близо метър и така е нарушена геометрията на целия покрив.

Сградата е закупена от държавата на 7 май 2007 г. от Фондация „Бобокови“ООД. На 16.10.2009г. община Русе е дала разрешително за строеж, но през 2014 г. строежът е спрян, поради изтичане срока на разрешителното и отклонения на строежа от одобрения проект.

В Акт за установяване състоянието на строежа, от 5.11.2014г. е записано, че е налице отклонение в геометрията на покрива, като стряхата по западната фасада е надвдигната в отклонение от вида и преди започване на ремонта, като към документа има приложени и снимки.

Въпреки установената нередност, софийската фирма „Ателие Серафимов архитекти“ изработват проект, който не съответства на оригиналната сграда, а на установеното отклонение. Същият е съгласуван през 2015г. от Община Русе, от където е дадено ново разрешение за строеж. Главен архитект на общината е Живка Бучуковска, а зам. кмет по благоустройството е Димитър Наков.

На снимките: Стряхата на сградата в автентичния и вид и повдигнатата стряха, установено като нарушение, което е „одобрено“ от община Русе и незнайно как „съгласувано“ от Министерство на културата.

IMG_0287          Неправомерно повдигнатия покрив на "Музикалната гимназия"

На 9.11.2017г. Гражданско движение „Бъдеще за Русе“ подаде сигнал за унищожаването на паметника на културата, до Министъра на културата. В него се иска сградата да бъде възстановена в автентичния и вид, както и на лицата, които са съгласували проекта, въпреки установеното нарушение да им бъдат отнети правата да съгласуват строежи, свързани с паметници на културата.

Новият вит мост на кея в Русе, ще бъде гавра с инвалидите

витн мост

Новата пасарелка, която е предвидено да замени сегашния „Вит мост“ на кея в Русе, ще бъде гавра с инвалидите. Това заяви Бойко Никифоров, председател на гражданско движение „Бъдеще за Русе“.

Преди време зам. кмета по строителство в Русе, Димитър Наков, отговори на въпрос за недоволството на Русенци, защо трябва да бъде съборен „Вития мост“ и на негово място да се строи нов. Той каза, че това се налага, тъй като сегашният не отговарял на изискванията на наредбата за достъпна среда за хора с увреждания.

Съгласно наредбата, наклоните на съоръженията по които минават инвалидни колички трябва да не бъде по-голям от 5 на 100 (5 см. височина на 1 метър дължина). Там, където това е невъзможно, се строи алтернативно съоръжение – асансьор.

Старият мост е с наклон 10 на сто. До тук Наков е прав. Допустимо е обаче, към сегашния мост, в неговата почти равна горна част, да бъде добавен асансьор с който хората в инвалидни колички да слизат и да се качват от крайбрежния парк. Така че освен събарянето има и друго, по-добро и по цивилизовано решение.

Оказа се обаче, че новият мост е проектиран с наклон 7 на 100, който също е над допустимата норма.

Разгънатата дължина на новият мост е повече от 350 метра и е необяснимо, какъв идиот трябва да бъдеш, за да караш инвалидите да въртят по нанагорнището това разстояние? Навярно, за зам. кмета Наков, това е нормално, но повечето Русенци мислят, че това е чиста гавра с хората с увреждания.

„Витият мост“ е спомен на цели поколения Русенци, Няма турист, който да е посетил Русе и да не се е снимал там.

На 11 септември започна подписка на местна гражданска инициатива, която ще предложи на Общински съвет да приеме решение, за запазването на „Вития мост“ и построяването на асансьор за инвалиди и възрастни хора. След внасянето и в Общински съвет, той ще трябва да се произнесе в едномесечен срок, което ще рече, или на заседанието насрочено за 19 септември, или на извънредно свикана сесия, ако ще се спазва закона.

Не вярвайте на тези, които казват, че всичко е решено! Общинска собственост се ликвидира само с решение на Общински съвет! Такова за „Вития мост“ няма! Подписи трябват, много! Да им треперят гащите на съветниците! Ние ще ги заставим да го подложат на гласуване! От Вас зависи как ще гласуват! Зависи колко сте! Който се колебае – нека подпише, после да не упреква себе си!

Само след едно съобщение във Фейсбук групата“Русенци“ за един час, пред съдебната палата дойдоха и се подписаха 30 души. Подписката ще продължи до 20 септември, в делничните дни от 17 до 20 часа, а в празничните от 11 до 18 часа.

ОНЛАЙН ПЕТИЦИЯ – подпишете ТУК:  https://www.peticiq.com/-vit_most_ruse

В Русе дори храмът „Всех Светих“ е „Пунта-Мара“

vseh svetih

Голямата лъжа в която живеят Русенци е на ход да се допълни с още една измама. В Русе всичко е „Пунта -Мара“. И въздухът и грижата за паметниците на културата, и съдът и прокуратурата, за управлението на общината – да не говорим. Според речника на изразите в българския език „Пунта -Мара“ означава нещо фалшиво, имитация подобие на нещо, но не и каквото трябва да бъде.

Храмът „Всех Светих“ бе съборен през 1975 година, а костите на погребаните в него свещеници натъпкани в чували и заровени някъде. В града се носи легенда, че докато храмът не бъде възстановен, над града ще тегне проклятие и той ще загива с всеки изминал ден. Факт е, че Русе обезлюдява, градът е сред първите места в класациите за болни от нелечими болести. „Хубавият живот“ в „най-добрият град за живеене“, докара Русе до там, че тази учебна година ще започне с над 50 паралелки от първокласници по-малко от миналата година. Според легендата, така ще бъде, докато храмът не бъде възстановен.

На този фон, тези дни, ухилени до ушите, русенските „управници“ се снимаха пред полу-готовата църква. Хвалеха се, че на 10 септември, храмът ще бъде отворен. Типично за техния мироглед, без значение дали църквата ще бъде възстановена или ще бъде построено нещо друго, някакво нейно подобие. Самозабравилите се набедени политици, стигнаха дотам, че преди година един свят човек се обърна към „Бъдеще за Русе“ с молба за помощ. Той молеше, да направим нещо, защото чул, че кметът Пламен Стоилов искал за по-бързото завършване на църквата да бъдат сложени електронни камбани, а не традиционните със своя божествен звън. Нищо чудно, на 10 септември от подобието на „Всях Светих“ да се разнесе някакъв звук, излъчван от високоговорители, а не камбанен звън. Ако това стане, новата църква на Русе ще заприлича на пищялка с кръст – нещо невиждано и нечувано по света, пак ще изпреварим всички, благодарение на кметската проницателност.

Но да се върнем на църквата. Русенци знаят, че не и е там мястото. Преди години имаше предложение, пантеонът да бъде съборен, но да се запази гробницата под него, а върху образувалия се хълм да бъде възстановена църквата. На същото място – където е била. Общинските съветници не са се съгласили. Решили да възстановяват храма. Уж го възстановяват, обаче той не е същият. Какво ли не правят някой хора, да се харесат на избирателя. – „Църква на всяка цена, пишем си актив, започваме предизборната кампания, ще си припишем, че ние сме я възстановили“. Нищо, че не е същата, който видял – видял…

От пръв поглед си личи, че двете сгради не са едни и същи. На черно-бялата снимка е оригиналът. Не са еднакви нито сводовете под камбанарията (на оригиналът са доста по-широки), нито страничните фасади (изпълнени със средни тройни прозорци в гръцки стил), а за основния купол – да не говорим. Няма нищо общи с оригинала. Изпълнен е с 12 прозореца, а оригиналният е с 8. На всичко отгоре, към момента на събарянето помещението под камбанарията е било с врати от всички страни, остъклени от долу до горе, а за височината им можем да съдим по снимката (долу) на която работник е застанал в дупката на счупения прозорец в дена, когато е съборена.

Не е чудно, ако попитат Русенец къде живее, той да отговори – в „Пунта-Мара“ ….

Добре дошла в Клуба, съдия Ина Райчева

Ina RaichevaКъм клуба на разследваните от прокуратурата съдии, се присъедини и Ина Райчева, съдия от административен съд – Русе.

Срещу нея е подадена жалба, за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение и изготвянето на документ с невярно съдържание – протокол от съдебно заседание.

Висящ е въпросът дали ще бъде сигнализирана прокуратурата и за извършено от нея лично укривателство. В делото (адм. дело №208/2016г. на АС-Русе), тя е открила производство по оспорване истинността на актове за държавна собственост, съставени от администрацията на областен управител на област Русе, но отказала да го приключи, без да се произнесе дали са такива. В папката се съдържат всички доказателства, че документите са с невярно съдържание, а в прокуратурата има образувана преписка срещу представилия ги пред съда като доказателство Стефко Бурджиев, вече бивш областен управител на област Русе. Резултат от това е укриване престъпниците, което е престъпление по Наказателния кодекс. От нея е поискано постановяването на допълнително решение, в което да се произнесе за верността на документите.
Срещу Стефко Бурджиев има образувани и друга преписка, по които прокурор Радослав Градев от Окръжна прокуратура Русе и Огнян Басарболиев (бивш окражен прокурор, сега ръководител на Апелативна прокуратура В.Търново) го оневиниха, но Върховна касационна прокуратура отмени изцяло постановленията и на двамата и върна преписката за ново решаване.
Останалите русенски съдии от клуба са Дарин Йорданов – за това, че е излъгал в съдебно решение, че в делото са налични доказателства, които действително ги няма, Галина Магардичиян, Милен Бойчев и Николинка Чокоева – за това, че в съдебно решение са излъгали, че имот се намира на друго географско място и също за съставяне на протокол от съдебно заседание с невярно съдържание.
В Клуба членуват и още десетина съдии от Върховен административен съд и Върховен касационен съд, също лъгали , за да могат решенията постановени с измама от русенските съдии,  да влязат в сила.

Престъпни продажби на общинска собственост в Русе

obshtina ruse

Община Русе продава по престъпен начин общински имоти. Това стана ясно днес, от изказването на Бойко Никифоров пред общински съвет – Русе. По искане за достъп до обществена информация, екип на община Русе е отговорила, че сградата на бившата „Трета поликлиника“ или ДКЦ2, е с данъчна оценка към 1 март 2017 година 4 503 400 лева.

Законът за общинската собственост забранява продажбата на общинска собственост на цена по-ниска от данъчната оценка. През м. Септември 2014г., община Русе продаде целият ДКЦ2, включващ сградата и всичкия инвентар на фирма на общински съветник от ГЕРБ, цена 2 942 000 лева, което е с 1 561 400 по-малко от данъчната оценка. За продажбата гласуват всички съветници от ГЕРБ, БСП, АТАКА и Рформаторите. По случаят още тогава е образувана преписка в Районна прокуратура – Русе, която е прехвърлена в Окръжна и най-накрая във Върховна касационна прокуратура. Сучаят е формално приключен, без  прокуратурата да се е произнесла по законността на продажната цена и наличието на престъпения извършени от оценителите.

Случаят е дълъг и може да бъде ползван като сценарий за мафиотски филм. Четирма прокурори са поискали отвод, а в окръжна прокуратура, преписката е разпределена в изключване на принципа на случаен подбор. Приписката е иззета от наблюдаващия прокурор Кожухарова, която в постановление навежда, че има ред извършени престъпления от длъжностни лица в Община Русе. Дадена е за приключване на прокурор Радослав Градев, който е бил наблюдаващ по същият случай в първа инстанция – Районна прокуратура. Тогава възивен поркурор по преписката е била прокурор Кожухарова. Преписката е забавена в Районна прокуратура, докато Градев е преместен на работа в Окръжна прокуратура и тогава е дадена отново на него – да наблюдава собствената си работа.

Видео: Бойко Никифоров и шокираните общински съветници, сред които е и купувачът на сградата.

Престъпни продажби на общинска собственост в Русе

obshtina ruseОбщина Русе продава по престъпен начин общински имоти. Това стана ясно днес, от изказването на Бойко Никифоров пред общински съвет – Русе. По искане за достъп до обществена информация, екип на община Русе е отговорила, че сградата на бившата „Трета поликлиника“ или ДКЦ2, е с данъчна оценка към 1 март 2017 година 4 503 400 лева.

Законът за общинската собственост забранява продажбата на общинска собственост на цена по-ниска от данъчната оценка. През м. Септември 2014г., община Русе продаде целият ДКЦ2, включващ сградата и всичкия инвентар на фирма на общински съветник от ГЕРБ, цена 2 942 000 лева, което е с 1 561 400 по-малко от данъчната оценка. За продажбата гласуват всички съветници от ГЕРБ, БСП, АТАКА и Рформаторите. По случаят още тогава е образувана преписка в Районна прокуратура – Русе, която е прехвърлена в Окръжна и най-накрая във Върховна касационна прокуратура. Сучаят е формално приключен, без  прокуратурата да се е произнесла по законността на продажната цена и наличието на престъпения извършени от оценителите.

Случаят е дълъг и може да бъде ползван като сценарий за мафиотски филм. Четирма прокурори са поискали отвод, а в окръжна прокуратура, преписката е разпределена в изключване на принципа на случаен подбор. Приписката е иззета от наблюдаващия прокурор Кожухарова, която в постановление навежда, че има ред извършени престъпления от длъжностни лица в Община Русе. Дадена е за приключване на прокурор Радослав Градев, който е бил наблюдаващ по същият случай в първа инстанция – Районна прокуратура. Тогава възивен поркурор по преписката е била прокурор Кожухарова. Преписката е забавена в Районна прокуратура, докато Градев е преместен на работа в Окръжна прокуратура и тогава е дадена отново на него – да наблюдава собствената си работа.

Видео: Бойко Никифоров и шокираните общински съветници, сред които е и купувачът на сградата.

 

За истинска Съдебната реформа, а не прах в очите на хората

bbbБойко Никифоров, председател на Обществен съвет за правосъдие и кандидат за народен представител от ПП“Възраждане“:

–  Съдебната реформа е най-важното нещо за България, наред с въвеждането на родолюбиво и гражданско образование,  но тя трябва да бъде истинска, а не прах в очите на хората.

Ефективна съдебна реформа може да направи само този, който е запознат детайлно със състоянието на съдебната система. Не може да решиш един проблем, без да си наясно от какво се състои и какви са причините да съществува.

Тези дни се нагледахме на куп глупави предложения за съдебна реформа, заложени в програмите на политически партии и коментирани в предизборните дебати.  Всички те определят проблема като неспособност на магистратите да вършат своята работа, защото били претоварени, всички те говорят, че ще правят структурни промени, без нито един от тях да погледне какво очакват хората и на какво се дължи пълното недоверие на българите в съдебната власт.

Какво е състоянието на съдебната система?

Съдилищата са превърнати в тържища на човешки съдби, а прокуратурата работи не като обвинител, а като защитник на престъпниците. Това е истината. Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него подържат това състояние. Корупцията е навсякъде и всеки новопостъпил магистрат бива „превъзпитаван“ като останалите или отстраняван от системата.

На какво се дължи това? Някой казват: на структурата на съдебната система. Това е част от проблема, но само нейната промяна няма да доведе до нищо. Би било така, ако магистратите имаха съвест и можеше да се разчита на нея. Животът е кратък и когато трябва да се избира охолния живот пред чистата съвест, много малко магистрати избират второто. Това е естествено. Тогава решението е само едно – страх от закона.

И тук е разковничето. В Наказателния кодекс на България е престъпление, когато лъже свидетел, вещо лице или тълковник, но не е престъпление, когато лъже съдия или прокурор. Това дава възможност магистратите да лъжат в мотивите и обстоятелствата на постановените от тях актове и въз основа на собствената си лъжа да решат преписката. Например, съдията пише, че в делото има доказателства, които всъщност ги няма и въз основа на лъжата си вкарва невинен в затвора. Лъжат също, че даден закон разпорежда нещо, което в него въобще не е записано. По същия начин се отнемат деца от родителите им и имоти от собствениците им. Висшият съдебен съвет и Инспектората към него отказват да разглеждат подобни случаи.

Каква съдебна реформа е необходима?

Първо – незабавно да спрат безобразията извършвани от магистрати.

Това, което трябва да се направи е в Наказателния кодекс да бъде записано, че когато магистрат лъже в преписката, наказанието за него да бъде по-тежко от това, което се полага за лъжесвидетел. Защото последиците от постановеното с лъжа решение са по-тежки от всяко друго престъпление.

Наред с това, не трябва да има давност за тези престъпления. Магистратът трябва да знае, че когато, поръчково реши дело, то никога няма да му се размине и ще лежи в затвора. Това важи и за главния прокурор и за председателите на върховните съдилища.

Елементарна стъпка, с която корупцията в съдебната система приключва завинаги, но повече от 10 години, никой не смее да я направи.

Второто – да бъдат преразгледани всички съдебни дела, решени въз основа неистини записани в мотивите. Така ще се възвърне справедливостта и законността. Лесно е, необходимо е само да бъде дадено определение, че „нищожно решение“ е това решение, което е постановено от състав, който не е избран на принципа на случаен подбор и решение, което е постановено въз основа на несъществуващи доказателства или несъществуваща правна норма.

Трето – да бъде изчистена съдебната система от всички магистрати, които са правили такива безобразия. Постижимо е, дори и за магистратите, придобили стаут на несменяеми.

Всичко това е лесно и постижимо, без да се налага промяна в конституцията, защото заложеният в нея имунитет на магистратите, не обхваща извършените от тях умишлени престъпления от общ характер. Ако, лъжата на магистрат, бъде записана като престъпление в Наказателния кодекс, деянието остава извън имунитета и лъжците-съдии, излизат от съдебната система и влизат в затвора.

За тези елементарни неща е необходима решителност и мнозинство в парламента, което да извърши законодателните промени.

Същите искания, внесохме като подписка на Национална гражданска инициатива,  в предишния парламент. Две парламентарни комисии в които бе разгледана дадоха положително становище, но председателят на парламента Цецка Цачева отказа да внесе искането за гласуване в пленарна зала, въпреки, че закона задължава парламента да се произнесе в тримесечен срок.

Надеждата е „Възраждане“ да влезе в парламента и да приеме исканите промени.

Ясно е, че никой друг няма да го направи.

 

 

Страх тресе Партийните централи

vazrajdane

Невероятно, уви на тези избори ще има феноменални резултати за една никому неизвестна формация. Става въпрос за ВЪЗРАЖДАНЕ, която реши да участва на изборите едва ли не в последният възможен момент и от ден на ден набира все повече последователи.
Лидерите на Движението в лицата на Костадин Костадинов, доц. Минчо Христов, Стела Банкова и Пламен Пасков със своето харизматично излъчване, с честните си и последователни действия през годините се превръщат от ден на ден в нещо като магнит за угнетения и постоянно лъган български народ.
От уста на уста ВЪЗРАЖДАНЕ, които на тези Избори ще са с номер 14 стават все по –популярни и започват да объркват сметките на системните играчи в Българската политика.
С програмата си в която те твърдо са решили да търсят Възмездие за кражбите на Прехода, те се превърнаха за една част от Българите в новият лъч надежда, за други те са едва ли не новите Революционери на България.
С отказа от Партийна Субсидия, с кампания без спонсори и скъпи рекламни материали те стават любимците на народа. В същото време наши източници от партийните централи на всички досега познати системни играчи в политиката ни информират, че ВЪЗРАЖДАНЕ се обсъждат на най –високо ниво с идеята как да бъде спрян устрема им. Търсят се слабите им места, изпращат се заповеди по градове да се започне кампания срещу ВЪЗРАЖДАНЕ, но тези ходове на Партийните ръководства не само не се изпълняват, напротив много от поддръжниците на същите партии вече на глас казват в офисите на Партиите си, че това не е правилно и ако не се спре на мига, ще гласуват на 26.03. с номер 14.
Дали ДАВИД ще се разправи за пореден път с ГОЛИАТ както не веднъж се е случвало в световната история ще разберем след по – малко от две седмици, но засега е ясно едно, въпреки очевидната подкрепа на хората за ВЪЗРАЖДАНЕ, въпреки челните им места във всички интернет анкети, въпреки припознаването на хората в тях, на всички Социолози и Политолози им е забранено да споменават ВЪЗРАЖДАНЕ.
Представяме си какъв ще е шока и ужаса за всички грабили от българският народ през последните 27 години, ако на 26.03. хората отидат до урните и с бюлетините си дадат мнозинство в Парламента на ВЪЗРАЖДАНЕ.

 

Петиция до Европейския парламент с искане да спре своеволията на ЧСИ в България

Petition-generic

Отправен е призив към всички български граждани, да подпишат петиция до Европейския парламент с искане да бъдат спрени своеволията на Частните съдебни изпълнители, узаконени с чл.417 на Гражданско процесуалния кодекс.

Можете да подпишете петицията тук: https://www.peticiq.com/chlen417

Публикуваме тескта на петицията:

Българските граждани и фирми са лишени от правото на справедлив и равнопоставен съдебен процес от привилегията по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс на банките, на фирми за бързи кредити и другите облагодетелствани лица да се снабдяват с изпълнителни листа само въз основа на техните твърдения по документи в задочно производство, в което съденият не взема участие и не може да се защити. Така въз основа на фалшиви записи на заповед, договори с неравноправни клаузи и голословни твърдения в „извлеченията от счетоводните книги” на банките се отнема имуществото на българските граждани.

Чл. 417 ГПК създава презумпция за вина на лишения от участие в делото, който може да упражни правото си на защита едва след като срещу него вече се води изпълнително дело, имуществото му е разпродадено на безценица, доходите му са секвестирани и нормалният му живот е разрушен. По изпълнителните дела възможностите за защита срещу извършвани нарушения на правата му са почти нулеви, а частното съдебно изпълнение в България се превърна в самоцел-трупане на свръхпечалба от частните съдебни изпълнители, които надписват такси, неадминистрират жалби до съда, нарушават правилата за призоваване и т.н. Дори и осъденото лице да докаже правотата си и да установи, че дължи в много по-малък размер или че изобщо не е имал дълг, изпълнителното дело отдавна е приключило и той няма право да си възстанови несправедливо отнетите му имот и друго имущество, а само право на нееквивалентно парично обезщетение.

Друг системен проблем е, че често осъденият въобще не завежда дело в своя защита, в което да потърси справедливост, защото няма средства, с които да заплати разноските, защото не познава правата си в пълен обем или защото чрез нарушения на закона не е уведомен от водещия изпълнителното дело частен съдебен изпълнител за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение. В закона е предвиден много кратък двуседмичен срок за оспорване на заповедта чрез възражение, който ако бъде изпуснат, води до влизането й в сила, като възможностите за възобновяването на правото на оспорване са много ограничени.

Това законодателство е противоевропейско, противоречи на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на преюдициалните заключения, с които Съда на ЕС тълкува по задължителен начин тази Директива и с които е установено задължение на националните съдилища да разглеждат служебно въпроса за наличието на неравноправни уговорки в контрактите и да спират продажбата на имотите. Нашите съдии не познават и не прилагат правото на ЕС, което лишава потребителите от предоставената от европейското законодателство защита. Българският законодател отказва да преведе законите ни в съответствие с изискванията на правото на съюза.

Испанските граждани отправяха редица искания до Европейския парламент и извоюваха промяната на законите си, които бяха сходни с чл. 417 от ГПК и заслужиха правото си на справедлив съдебен процес.

Юристи и общественици инициираме тази петиция, която ще внесем в Европейския парламент с искане за защита от нарушенията на банките и другите привилегировани лица по чл. 417 от ГПК чрез неговата отмяна и за промяна правната рамка на частното съдебно изпълнение с цел преустановяване на злоупотребите.

България – защо така

5_000131

Бойко Никифоров, председател  на  „Обществен съвет за правосъдие“

 „Глупостта е липсата на интелигентност, способност за разбиране, разум, ум или трезва преценка“.(https://bg.wikipedia.org/wiki/Глупост)

България е моята Родина. Това е кратко изречение, но повечето български политици, въпреки дипломите за завършено образование и титли не разбират неговия смисъл. Това е трагедията на Българина.

Другата причина за националното нещастие е глупостта на народните представители. На тези, които създават правилата, наречени закони, по които върви целият обществен живот и единствено от които зависи стандарта на живот на нацията.

Не вярвате ли? Нека да поспорим…

България си има всичко, което много други нямат. Прекрасен климат, значимо геополитическо разположение и достатъчно природни богатства. Питейната и вода е в излишък, а условията за производство на енергия от вятър, само по билото на Стара планина, са достатъчни да бъде захранен целия Балкански полуостров.

Защо тогава сме зависими? Защо сме бедни? Защо сме болни?

Отговорът е ясен, но трябва да го потърсим. Той е скрит  с внимателно манипулираните новини по националните медии. Защото, ако го знаехте, щяхте да се вдигнете на бунт.

Нека се върнем на законите. На тези правила, от които зависи как живеем. Знаете ли, как се приема един закон? Народните представители изготвят законопроект. След това, той се разглежда обикновено в две комисии на Народното събрание, които също са съставени от депутати. После, всички народни представители са произнасят по него, като го приемат или отхвърлят с гласуване в пленарна зала. Това е всичко. Цялата процедура трае не повече от два месеца. Ясно е, че законите са такива, каквито са приети от парламентарното мнозинство.

Каква е тогава причината , едно парламентарно мнозинство, да не може, да реши проблемите на България и да даде на нейния народ, живота, който му се полага? Отговорът е – глупостта. Аз така мисля. Вярвам, ще се съгласите с мен.

Ако депутатите не са глупави, какво тогава? Излиза, че те създават законите за да угодят на личен или чужд интерес. Нима са престъпници или национални предатели?

По ми е лесно, да приема първото. Но е достатъчно, никога вече да не гласувам за тези, които са били в мнозинствата на парламента. Избирам „Възраждане“, а Вие като искате…

И още нещо: Качеството на живот в коя да е държава е пропорционално на качествата на нейните управници. Това е основния закон на съвременното общество.

Парламентарни мнозинства,създатели на качеството на живот в България:

Велико Народно събрание 10.07.1990 – 02.10.1991 БСП

36 Народно събрание 04.11.1991 – 17.10.1994 СДС, ДПС

37 Народно събрание 12.01.1995 – 13.02.1997 БСП

38 Народно събрание07.05.1997 – 19.04.2001 ОДС

39 Народно събрание 05.07.2001 – 17.06.2005 НДСВ

40 Народно събрание 11.07.2005 – 25.06.2009 БСП, НДСВ, ДПС

41 Народно събрание 14.07.2009 – 15.03.2013 ГЕРБ, АТАКА, ДПС

42 Народно събрание 21.05.2013 – 06.08.2014 БСП, ДПС, АТАКА

43-тото Народно събрание 27.10.2014 – 27.01.2017 ГЕРБ, Реформаторски блок, Патриотичен фронт, АБВ, ББЦ